Радостта на политиците от Русе за "Синият Дунав" е по-скоро трагична

В днешния ден, в който трябваше да празнуваме напредък, Русе, някога гордият крайдунавски град, се превърна в сцена за поредния политически спектакъл.

Политици с размер на мисленето колкото грахово зърно се събраха да се поздравят за нещо, което преди повече от три десетилетия беше нормално - пускането на директен влак между Русе и София.

Времето на социализма, колкото и да се критикува, беше оставило след себе си инфраструктура, която днес изглежда като научна фантастика за сегашните управници. Докато света се движи със скоростни влакове и магистрали, нашите "водачи" се хвалят с влак, който би трябвало да е част от ежедневието, не повод за фанфари.

Какво представлява "Синият Дунав"?

Един влак, чиято "нова" линия е просто реставрация на старото, което бе оставено да ръждяса в забвение. Това е не просто влак, а символ на упадъка на един регион, който вместо да върви напред, се хвали с малкото, което е постигнал след години на некомпетентност.

Проблемите на Русе не се изчерпват с транспорт. Булевард "България" е осеян от кратери и няма акт 16 от десетилетия, Дунав мост е вечно задръстен, липсват реални инвестиции, младите хора напускат, а въздухът е отровен. Но кой се интересува от това? Не и местните политици, които предпочитат да свирят валс на гарата, вместо да решават реалните проблеми на града.

Представете си - ако трябваше да се празнува построяването на Дунав мост - 2 или пускането на скоростен влак до Букурещ, сигурно щяхме да видим световни знаменитости на церемонията. Но не, имаме само местни величия, които се поздравяват за минимални усилия, сякаш са открили Америка.

Това не е само провал на местното управление, но и на националната политика, която не може да осигури прогрес за един от ключовите си градове. "Синият Дунав" не е напредък, той е напомняне за това колко назад сме отишли. Вместо да гледаме към бъдещето, ние се радваме на остатъците от миналото, облечени в нови вагони.

Радостта на политиците от Русе за "Синият Дунав" е по-скоро трагична, отколкото комична. Тя е символ на безсилието, на липсата на визия и на неспособността да се справим с истинските предизвикателства на модерното общество.