Браншът настоява за край на формалното стимулиране на биопродукти

Дебатите за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2026 година поставят на масата един от най-сериозните структурни проблеми в българското земеделие – липсата на земя за фермерите, отглеждащи животни. Според Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), над 50% от животновъдите в страната не притежават собствени пасища или ниви, което прави сегашния модел на подпомагане неефективен.

"Първо концептуално трябва да приемем факта, че българският животновъд не разполага със земя. В България е нормално да си животновъд без земя и тези хора съществуват на инат", заяви Караколев, цитиран от Agri.bg.

Революционна промяна от 2026 година

Решението на проблема може да дойде с новия "Омнибус" регламент на Европейския съюз, който влиза в сила от 1 януари 2026 година. Този документ дава право на държавите членки да променят философията на плащанията за биологично животновъдство.

"Държавите членки могат да преминат от плащане на хектар към плащане на животинска единица при биологичното животновъдство", поясни Караколев. Това ще бъде и основното искане на браншовата асоциация при преговорите с администрацията.

Според експертите, обвързването на субсидиите с броя на животните, а не с площта на земята, ще пресече порочните практики и ще стимулира реалното производство на биопродукти. "Ако искаме биологично мляко и биологично месо, няма как да не сертифицираме животните си и да не стимулираме биологичното животновъдство", категоричен е съпредседателят на НОКА.

Криза в планинските райони

Симеон Караколев отчете тревожна тенденция в планинските райони, където условията за труд са най-тежки. Статистиката показва спад от 40% на кандидатите по схемите за овце-майки и кози-майки в тези региони.

"Това са стотици по-малко фермери. А животновъдът в планински район има в пъти по-високи разходи от колегата си в полето и това трябва да се отчете с допълнително подпомагане", допълни той.

Новата ОСП предлага по-голяма гъвкавост и регионален подход, което дава надежда, че специфичните нужди на планинското животновъдство най-после ще бъдат адресирани адекватно от българските власти.