Потребителят беше излъган брутално, смята съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация

За първи път от много години България се сблъсква с такъв масиран внос на агнешко месо. Това заяви Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), в интервю за БНР. Според него това се дължи на повишеното търсене на българско агнешко, което местното производство не може да задоволи.

"Няма увеличение на цената на агнешкото месо. Агнешко има, но не българско", категоричен беше Караколев в предаването "Преди всички".

През последните 10 години в страната се наблюдава плавно намаляване на отглеждането на овце и кози. Без рационални инструменти за задържане на този спад, вносът се превръща в неизбежен процес, обясни експертът.

"Ние не сме против вноса като пазарен механизъм. Ние сме против това да бъде лъган потребителят. Оттам идва цялото това напрежение. Моето дълбоко вътрешно убеждение е, че потребителят беше излъган брутално", подчерта Караколев.

Той посочи за пример замразеното месо, на чийто етикет като дата на производство е посочена датата на размразяване. Според регламентите на етикета задължително трябва да бъде отбелязана датата на замразяване или първо замразяване, ако има повторно такова.

Решение на проблема

Обръщането на негативната тенденция в овцевъдството няма как да стане за една година, убеден е Караколев.

"Оптимистичният срок, ако кажем отсега, че трябва да се мобилизира държава, бранш, че трябва да отговорим поне на дефицита, който е от порядъка на около 60 до 80 хил. овце - ако тези овце в момента се възпроизведат в България, няма да има такъв проблем с този внос", обясни той.

Според експерта, основните проблеми в сектора са липсата на кооперативи и пасища, като последните често се превръщат във фотоволтаични паркове. Въпреки това, процесът може да бъде обратим, смята Караколев.

Той подчерта, че българските животновъди не са против фотоволтаиците, но те трябва да бъдат разположени на трайно изоставени земи, а не на пасища и плодородни земеделски земи.

"Имаме толкова много регулаторни органи в държавата, които при добро желание и политическа воля могат да свършат много неща. Въпросът е, че те се занимават с всичко друго, но не с това, с което трябва да се занимават", заключи Симеон Караколев.