Рекорден скок на заплатите в Северна Македония – 728 евро средно

Северна Македония отбелязва исторически ръст на заплатите, като през март 2025 г. средната нетна работна заплата достигна 44 763 денара (728 евро) – най-високата в историята на страната след независимостта през 1991 г. Това представлява годишен ръст от 10.5%, най-значителният от август 2024 г. насам, според данни на Държавния статистически институт.

Повишението на минималната заплата до 24 400 денара (397 евро), както и увеличението на възнагражденията в сектори като здравеопазването и образованието, са основните причини за този ръст. Образователният сектор отчита най-висок годишен ръст от 15.8%, следван от производството с 11.7% и транспорта с 10.7%.

Водещ по размер на заплатата остава секторът на информационните технологии със средна нетна заплата от 83 615 денара (1359 евро). За сравнение, финансовият сектор заема второ място с 59 916 денара (974 евро). В същото време строителството показва най-слаб растеж от едва 0.7%, което е второ поредно забавяне на годишна база.

Реалната нетна работна заплата също бележи чувствително увеличение – 7.6% на годишна база през март, спрямо 4.4% месец по-рано. Това е резултат както от ръста в номиналните възнаграждения, така и от отслабващата инфлация. Индексът на потребителските цени е спаднал до 2.6% през април, което допринася за по-високата покупателна способност на домакинствата.

Паралелно с ръста на доходите, правителството поставя нов фокус върху намаляването на безработицата. Премиерът Християн Мицкоски обяви, че са заделени средства от 40 милиона евро за изпълнението на оперативен план, насочен към увеличаване на заетостта. Планът включва предоставяне на стартови грантове за млади предприемачи, създаване на възможности за стажове, субсидии за работодатели при наемане на млади хора под 23 години и финансиране на нови назначения.

"Очаква се около 16 000 души да получат работа по този план, като близо 65% от тях ще бъдат млади хора под 29 години", съобщиха от правителството.

Данните от края на 2024 г. показват, че общата безработица в страната е спаднала до 11.9% – четвърто поредно тримесечие на намаление. Въпреки това младежката безработица остава тревожно висока. Почти една четвърт от младите хора на възраст между 15 и 29 години – 23.9% – все още не могат да си намерят работа.

Въпреки общото подобрение на пазара на труда, структурни проблеми продължават да ограничават достъпа на младите до устойчива заетост. Проблемите с младежката безработица, изоставането на определени сектори и все още високите потребителски цени изискват продължителни усилия и фокусирана политика.

Сравнение с България: два различни пътя на икономическо развитие

Докато Северна Македония отбелязва рекорден ръст на заплатите, сравнението със съседна България показва интересни различия в икономическото развитие на двете страни. В България средната брутна месечна заплата за първото тримесечие на 2025 г. е 2443 лева (около 1250 евро), което значително надвишава нивата в Северна Македония.

Минималната работна заплата в България от 1 януари 2025 г. е 1077 лева (около 551 евро), докато в Северна Македония е 24 400 денара (397 евро). Въпреки че България остава с най-ниската минимална заплата в Европейския съюз, тя все пак е със 154 евро по-висока от тази в Северна Македония.

Съществена разлика се наблюдава и при младежката безработица. Докато в Северна Македония тя остава на високо ниво от 23.9%, в България е значително по-ниска – 7.7% за младежите на възраст 15-29 години, според последните данни от 2024 г. Общата безработица в България също е по-ниска, около 4%, в сравнение с 11.9% в Северна Македония.

Интересно е, че въпреки по-високите абсолютни стойности на заплатите в България, темпът на растеж е по-висок в Северна Македония. Годишният ръст на средната заплата в Северна Македония от 10.5% надвишава темпа на растеж в България, където увеличението на годишна база е около 6-7%.

Двете страни предприемат различни подходи за справяне с младежката безработица. Докато правителството на Северна Македония отделя 40 милиона евро за специална програма за младежка заетост, България залага на комбинация от европейски програми и национални мерки с бюджет от 46 милиона лева (около 23.5 милиона евро) само за младежки практики.

Въпреки икономическите предизвикателства, и двете страни демонстрират положителни тенденции в развитието на пазара на труда, с фокус върху намаляване на безработицата и увеличаване на доходите, макар и с различни темпове и от различни стартови позиции.