Нямахме друг шанс, освен да скочим от третия етаж

Над година и половина след трагичния пожар в Солинген, семейство Костадинчеви за първи път застават пред българска камера, за да разкажат своята история на оцеляване. Нихат, Айше и малкият им син са се спасили по чудо, скачайки от третия етаж на горящата сграда, докато техните съседи и приятели - семейство Жилови - загиват в пламъците.

"От звуци се събудихме, на бате Кънчо и кака Катя. Викаха, крещяха, бягаха. Така се събудихме... след това скочихме през прозореца. До там беше всичко", спомня си Нихат Костадинчев пред bTV.

В нощта на 25 март 2024 година умишлен палеж обхваща жилищната сграда в германския град. На последния четвърти етаж живеят семейство Жилови - Кънчо, Катя и двете им деца - тригодишната Галя и шестмесечното бебе Емили. На третия етаж са семейство Костадинчеви с техния малък син.

Скокът за живот

Когато пламъците обхващат стълбището, семейството няма друг избор освен да скочи от прозореца. "Нямахме друг шанс. Искахме да излезем на стълбите, но стълбището гореше вече, нямахме шанс. Дете ни беше в ръката, в неговата ръка и това ни беше последният шанс, да скочим от прозореца", разказва Айше Костадинчева.

Нихат увива бебето в одеяло и скача по гръб от прозореца на горящото жилище. По ирония на съдбата, цялото семейство пада върху паркираната кола на загиналото семейство Жилови.

"До последно чакахме помощ да дойде, да ни вземат или със стълба или с някакъв трамплин, какво ще е, но нямаше", спомня си Нихат.

Борба за оцеляване

Следват месеци борба за живота на младото семейство. Нихат изпада в кома, а Айше и бебето претърпяват редица операции. "Не ми работеше кракът, рамото, не можех да дишам. Потрошен бях. И след като се оправих физически, той и синът ми се страхуваше от мен", казва Нихат.

Травмите продължават да се отразяват върху семейството. "Когато стане 2 часа и започва да плаче и от 1 до 4 той не спира. В 5 часа той заспива. Всяка вечер. Засега сме вкъщи. Имаме още операции, ходим на психолог", обяснява Айше.

В следствие на множеството травми, Нихат не може да продължи да работи, а Айше все още не може да прегърне сина си, защото пръстите на ръцете ѝ отказват. "Аз в покривите работих. Не мога да правя същите неща, които преди правех", казва Нихат.

Доживотна присъда

Подпалвачът - 40-годишен германски гражданин, получава доживотна присъда за четворното убийство и други 21 опита за убийство. При претърсване на дома му са открити запалителна течност, оръжия, наркотици, както и нацистка литература.

"Доволен съм, че взе присъда до живот. Но не съм доволен как си свършиха работата, защото много доказателства криеха... Нацистката основа. 100% беше това", казва Нихат.

Въпреки съмненията за крайно десни мотиви, съдът отхвърля тази версия. "Съдът изключва версията за дясноекстремистки мотив, като се позовава на цялостния профил на обвиняемия, според който той не проявява политическа ангажираност", заявява Катарина Кайл от Окръжния съд във Вупертал.

Последният разговор

"Той каза ли ви нещо, обърна ли се към вас в залата, обясни ли защо е причинил това?", питат журналистите семейство Костадинчеви.

"Не, само каза последния ден, съжалявам вика, не мога да върна времето назад вика, ще извинявате много вика", отговаря Нихат.

Разрушени мечти

Всеки ден за семейство Костадинчеви е нова битка, а бъдещето за тях остава неясно. "Ние работихме си, имахме си планове какво да правим, мечти... Да си имаме по-добри шансове в нашата държава, затова се трудихме тук", казва Нихат.

За семейство Жилови часовникът не може да се върне назад. "Синът ми беше на 30 години. Снаха ми беше на 29. Внучето ми, Галя, беше на 3 годинки. Малката Емили беше само на 5 месеца", спомня си Емил Жилов, баща на загиналия Кънчо Жилов.

Две семейства, две съдби. Напуснали България с надежда за по-добър живот, изпепелен от пожара в Солинген.