Трусът се усети и на много места в България

Земетресение с магнитуд 5.1 според Европейския сеизмологичен център се случи в събота, 7 юни, с епицентър на територията на монашеската република Света гора (Атон). Вторичните трусове, генерирани през денонощието, образуват облак с главно направление север-юг и запълват дълбочинен интервал между шест и 12 километра под земната повърхност.

Според експерт-сеизмоложката Румяна Главчева, дописен член на БАНИ и дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в НИГГГ-БАН, "геофизиката определя целия Егейски регион като територия на преобладаваща екстензия, дължаща се на подпъхване на Африканската плоча под Егейската микроплоча."

Широко усещане в България и региона

Земетресението с магнитуд 5.1 се класира сред умерено силните и е усетено в изключително широк район. В България трусът е регистриран от Ямбол с интензивност III-IV степен по 12-степенната скала на 310 километра, до София с интензивност II-III степен на разстояние 265-280 километра.

"В България трусът е усетен още в Старосел на около 250 километра северно, Свиленград на 240 километра североизточно, Хасково на 220 километра североизточно с III степен," посочва Главчева в своя анализ. Интересно разпилени са усещанията в Пловдив, където поради голямата площ, разнообразните почвени условия и високата етажност, въздействията варират от II до IV степен интензивност.

Сравнение с разрушителното земетресение от 1932 година

Експерт-сеизмоложката прави тревожно сравнение с историческо събитие: "На 26 септември 1932 година недалеч се е случило земетресение с магнитуд 7.0. То е разрушило градчето Йерисос и няколко околни села, разположени на двадесетина километра северно от новата активност."

При това разрушително земетресение около 10 хиляди души са се оказали без дом, а загиналите са били между 160 и близо 500 според различни източници. Само за три-четири дни земетресението е било последвано от три силни вторични труса с магнитуди 6, 5.7 и 6.2. След малко повече от половин година земетресение с магнитуд 6.3 е приключило серията от сериозни бедствия.

Сравнение с февруарската активност

В географския район на коментираната земетръсна активност през февруари тази година стана земетресение с магнитуд 4.9. Румяна Главчева прави детайлен анализ на разликите между двете сеизмични епизода.

Февруарската активизация е била на дълбочини 10 до 15 километра, докато сегашната е по-плитка. "Втора разлика е в това, че сега генерирането на земетресения е по-изобилно – в течение на едно денонощие трусовете с магнитуд 3 и повече са осем и няма предварителен трус," обяснява специалистката.

Промяна в ориентацията на сеизмичния облак

Третата ключова разлика е в ориентацията на земетръсния облак. Докато днес направлението е север-юг, през февруари е било северозапад-югоизток. "Възможно е да се смята, че в по-дълбоките слоеве активираният разлом променя направлението и свойствата си," анализира Румяна Главчева.

При общите условия на активиране на разломи с ориентация запад-изток в Егейския регион, се проявяват и по-къси разломи с други направления, каквито са отговорни за сегашната серия земетресения в района на Света гора.

Международно усещане

Земетресението е усетено на изток в Турция до 390 километра (Истанбул, Бююкчекмедже) и на близо 330 километра в Северно Мраморноморие и Източна Тракия. В Гърция на юг и югозапад трусът е регистриран до 280-300 километра с интензивност до III степен в Атика и Коринт, а в Република Северна Македония до 180-200 километра в Струмица и Радовиш с интензивност около IV степен.

На стотина километра около епицентъра в градове като Ксанти, Солун, Серес, Мирина-Лемнос и Драма интензивността достига IV степен, докато в най-близките селища до епицентъра силата на сътресенията нараства до увреждаща интензивност от VI и по-висока степен.