София прегрява: 6°C по-горещо в центъра спрямо периферията

Центърът на София е с 3 до 6 градуса по-горещ от крайградските квартали в летните вечери, разкрива първата триизмерна топлинна карта на столицата. Изследването на Института GATE показва, че около Руски паметник, площад Македония и Лъвов мост температурата надвишава с до 6 градуса тази в Бояна, Драгалевци и Симеоново.

"В централните части на София около Руски паметник, площад Македония, районите около църквата „Св. Неделя" и Лъвов мост, както и в жилищните комплекси Зона Б-5 и Б-3, температурата на земната повърхност е с 3–6°C по-висока", заяви д-р инж. Лидия Витанова от GATE институт, ръководител на изследването.

Уникалният цифров двойник на града, разработен от българските учени, позволява не само да се визуализира топлинното разпределение, но и да се правят симулации за бъдещи климатични сценарии. Технологията вече се използва в градове като Сингапур, Хелзинки и Шанхай за планиране на мерки срещу климатичните промени.

Къде София се задушава от жега

Измерванията от август 2018 година показват драматични разлики в температурите между различните квартали. В 21:00 часа вечерта, докато в центъра термометърът показва 26,4°C, само няколко километра по-нагоре до Боянската църква температурата пада до 23,5°C.

"През нощта сградите и настилките в централните зони отдават натрупаната през деня топлина, докато периферните и по-зелените квартали се охлаждат значително по-бързо", обяснява д-р Витанова.

Най-уязвими на прегряване се оказват не само централните улици с малко зеленина и тесни пространства, но и жилищните комплекси "Младост", "Дружба", "Суха река" и "Левски Г". Индустриалните зони и моловете с големи бетонни покриви също попадат сред "горещите точки" на картата.

Как работи цифровият двойник

Градският цифров двойник е триизмерно копие на София, обогатено с данни за сгради, инфраструктура, потребление на енергия, температури и зелени площи. Всяка сграда в модела съдържа информация за температурните стойности, енергийното потребление и функционалното предназначение.

"Това не е просто визуализация, а инструмент за вземане на информирани решения, които могат да спасят човешки животи и да подобрят градската среда в условията на екстремни температури", подчертава проф. Десислава Петрова-Антонова, ръководител на проекта за цифров двойник.

Технологията позволява да се симулират различни сценарии - от ефекта на засаждане на нови дървета до въздействието на нови сгради върху вентилацията и температурите. Гражданите могат да проверят температурата до своя дом или офис чрез интерактивната карта на GATE институт.

Решения за по-хладен град

Цифровият двойник вече помага за идентифициране на най-ефективните мерки за охлаждане на града. Симулациите показват къде засаждането на дървета, изграждането на зелени фасади или инсталирането на градски охладителни системи биха имали най-голям ефект.

"Можем да планираме и инвестираме в зелени коридори, сенчести алеи и охладителни станции на правилните места, които да имат реален охлаждащ ефект за града", обяснява д-р Витанова.

Технологията може да се използва не само от общините, но и от енергийни дружества, болници, училища и строителни компании. При горещи вълни системата може да прогнозира кои зони са най-застрашени и да изпраща автоматични известия до училища и болници.

София като иновационен хъб

Столичната община вече си партнира с GATE по пет проекта, свързани с работата с данни. Основен сред тях е създаването на цифров двойник първо на район "Лозенец", а впоследствие и на целия град.

"Дейността на GATE е ключова не само за развитието на града ни, а и за региона", заяви заместник-кметът по дигитализация и иновации Иван Гойчев по време на представянето на технологията.

Институт GATE е първият център за върхови постижения в България в областта на големите данни и изкуствения интелект. Изследването, публикувано в престижното научно списание Urban Climate, използва климатични симулации с обогатен градски модел и данни от 2018 година.

Следващата стъпка е включването на данни в реално време от сензори, актуално енергийно потребление и социално-икономически показатели. Това ще позволи разработването на още по-надеждни модели и по-добри прогнози за горещи вълни.

"Цифровите двойници показват, че решения има – остава въпросът дали София ще ги използва навреме", заключава д-р Витанова.