САЩ блокираха пристанищата на Иран с 10 000 военни
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Мярката идва след провала на мирните преговори в Исламабад
Над 10 000 американски военни моряци, морски пехотинци и летци започнаха мащабна блокада на търговския трафик към и от иранските пристанища. Операцията се провежда с подкрепата на десетки бойни кораби и самолети в района на Ормузкия проток и Оманския залив, съобщиха от Централното военно командване на САЩ (СЕНТКОМ).
Радикалната стъпка е наложена със заповед на американския президент Доналд Тръмп и превръща шестседмичния конфликт между двете държави във война на икономическо изтощение.
Първите 24 часа
"През първите 24 часа нито един кораб не е успял да премине през блокадата, а шест търговски кораба са изпълнили указанията на американските сили да се върнат към иранско пристанище в Оманския залив", се посочва в официалното изявление на американското командване.
От СЕНТКОМ уточниха, че действията им засягат всички морски съдове, независимо от техния флаг. "Блокадата се прилага безпристрастно срещу кораби на всички държави, влизащи или напускащи ирански пристанища и крайбрежни зони", заявиха военните. Същевременно американските сили гарантират свободата на мореплаване за корабите, които просто преминават през Ормузкия проток и са се насочили към портове на други държави.
Провалът в Исламабад
Американската блокада е директно следствие от провала на мирните преговори между Вашингтон и Техеран, които се проведоха през изминалия уикенд с посредничеството на Пакистан. Американската делегация, водена от вицепрезидента Джей Ди Ванс, не успя да постигне споразумение с иранската страна след 21 часа дискусии. От Вашингтон мотивираха решението си с категоричния отказ на Иран да преустанови ядрената си програма.
В отговор на затварянето на морските граници, иранските военни излязоха с остра позиция и предупредиха, че "нито едно пристанище в региона няма да бъде в безопасност".
Икономическият удар
Експертите от международните пазари оценяват, че пълната изолация на иранския износ и внос може да струва на близкоизточната държава до 435 милиона долара дневно, поставяйки икономиката ѝ под огромен натиск. Напрежението около един от най-важните транзитни възли за световната търговия вече даде пряко отражение и на борсите, като цената на петрола се изстреля отново над психологическата граница от 100 долара за барел.






















