Швеция и Дания казаха „не" на единната валута – защо и какво следва?

В Европейския съюз въпросът за въвеждането на еврото е едновременно икономически и политически тест за всяка държава. Въпреки че всички страни членки, освен тези с договорено изключение, са задължени да приемат единната валута, само две държави са потърсили пряко мнението на гражданите си чрез национален референдум – Швеция и Дания.

Швеция: Референдумът, който остави кроната

На 14 септември 2003 година шведите гласуват на референдум с въпрос: „Подкрепяте ли въвеждането на еврото като валута на Швеция?" Резултатът е категоричен – 56,2% казват „не", а 41,8% – „да". Въпреки че резултатът не е юридически обвързващ, политическата воля за приемане на еврото изчезва. Швеция остава извън еврозоната, като формално не изпълнява условията за членство, отказвайки да се присъедини към ERM II механизма.

„Сега мога да кажа, че резултатът е много ясен", заявява тогавашният премиер Йоран Першон, признавайки провала на усилията за въвеждане на еврото.

Дания: Договорени изключения и два референдума

Дания е уникален случай в ЕС. През 1992 година датчаните отхвърлят на референдум Договора от Маастрихт, който предвижда въвеждане на еврото. Това води до преговори и получаване на четири изключения, едно от които е правото да не въвежда единната валута. След втори референдум през 1993 година Дания ратифицира договора, но запазва изключенията.

През 2000 година датчаните отново гласуват – този път конкретно за еврото. 53,2% избират да запазят датската крона, а 46,8% са „за" еврото. Така Дания остава единствената страна в ЕС с официално изключение от задължението да приеме еврото.

Защо само две държави?

Въпреки че въпросът за еврото е от стратегическо значение, други страни като Полша, Чехия и Унгария не са провеждали референдуми, но също не бързат да се присъединят към еврозоната. Основните аргументи са запазване на националната валута като инструмент за икономическа стабилност и независима парична политика.

В България дебатът за референдум е особено актуален. Президентът Румен Радев наскоро предложи провеждане на национално допитване за еврото, но Конституционният съд вече е изразявал резерви по отношение на допустимостта на такъв референдум.

Какво показва европейският опит?

Дания и Швеция са пример за страни, които съзнателно избират да запазят паричната си независимост, въпреки че са интегрирани в европейските структури. Основните опасения са свързани с възможни инфлационни ефекти, загуба на контрол върху паричната политика и опасения за социалното неравенство. В същото време, страни като България, Хърватия и Словакия избират пътя на по-бърза интеграция, често без широк обществен дебат или референдум.

Изводи и гледни точки

„Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще", заяви президентът Радев по повод предложението за български референдум за еврото.

Европейският опит показва, че решенията за единната валута са не само технически, но и дълбоко политически. Докато някои страни залагат на бърза интеграция, други предпочитат предпазливост и национален консенсус. В крайна сметка, европейската рамка позволява всяка държава да избере своя собствен път – с или без референдум.