Магистратите ползват парадния вход, а данъкоплатците минават през страничния

Съдебната палата в Русе – един от най-емблематичните архитектурни паметници в града, вече прилича на непревземаема крепост, отбранявана от розови бетонови блокове. От месец май централният параден вход откъм площад „Свобода“ е физически преграден с масивни кашпи, чиято цел е да държат обикновените граждани далеч от магистратите. Хората, чиито данъци издържат съдебната система, продължават да се бутат през тесния страничен вход, превърнат в единствен портал за простосмъртни.

От временна COVID мярка до вечна крепост

Парадоксът с достъпа до храма на Темида започна през пролетта на 2020 година. Тогава, с изрична заповед заради пандемията, потоците от хора бяха разделени. Централният южен вход остана запазен само за съдии, прокурори и администрация, а адвокатите и гражданите бяха пренасочени към източния вход откъм улица „Райко Даскалов“.

Шест години по-късно вирусът отдавна не е тема, но институцията очевидно е харесала комфорта на изолацията. Временното решение е бетонирано – буквално. Оправданието на Главна дирекция „Охрана“ е свързано със сигурността. Техниката за проверка, рентгените за багаж и металдетекторите са монтирани на страничния вход. За държавата се оказва логистично невъзможно и финансово неоправдано да поддържа скенери на официалния портал на 85-годишната сграда, въпреки че тя е проектирана именно с цел гражданите да влизат през него.

Така централните врати днес се отварят само за официални церемонии, оставяйки усещането, че правосъдието се е барикадирало от хората, на които би трябвало да служи.

Архитектурно безумие на пъпа на града

Желанието за създаване на буферна зона пред парадния вход е реализирано по начин, който предизвика острата реакция на русенци. Пред монументалната фасада са стоварени масивни бетонови корита, боядисани в розово.

Общественикът Петър Иванов критикува остро естетическото решение в профила си в социалните мрежи, наричайки ги „розови бетонови корита-ковчези“.

„Питам: има ли някъде по света град, на чийто централен площад, в сърцето на града, пред сграда - национален паметник на културата, да са набутани десетина боядисани в розов цвят бетонови корита, пълни с пръст?“, пише Иванов.

Той припомня, че в миналото е имало опити дори Паметникът на свободата да бъде заграден с желязна ограда с катинар. Според него подобни архитектурни намеси рушат репутацията на Русе като елегантен европейски град.

„Излиза, че и тук, с тези идиотски корита в центъра, сме първи. Срамувам се!“, допълва разочаровано русенецът.

Сигурност само за богоизбрани

Аргументите на институциите са ясни – магистратите не трябва да имат неконтролиран контакт със страните по делата извън залата. За съдебната охрана тясното пространство на страничния вход е много по-лесно за контрол от огромното централно фоайе.

Резултатът обаче е символичен разлом. Докато магистратите влизат необезпокоявано през широкия параден вход на площад „Свобода“, гражданите, свидетелите и жертвите на престъпления се редят на опашки пред страничната врата. А розовите бетонови корита остават като паметник на институционалното високомерие, което предпочита да загрози центъра на Русе, вместо да намери цивилизован начин да посреща данъкоплатците през главната врата.