Руската военна индустрия форсира производството на Су-34 под натиска на фронта

Руските въздушно-космически сили получиха поредна партида ударни изтребители Су-34, произведени в завода "Чкалов" в Новосибирск. Официалните данни сочат, че производството на този основен тактически бомбардировач е удвоено спрямо периода преди 2022 година, като през текущата 2024 година руската армия е получила шест отделни партиди.

Зад парадните числа обаче стои по-различна реалност. Всяка от доставените партиди включва едва между един и три самолета, което поставя под въпрос реалния мащаб на производственото увеличение, рекламирано от руските власти.

Ускоряването на производствените темпове е директно свързано със значителните загуби на руската армия във въздушната война над Украйна. Независими анализатори отбелязват, че Русия е загубила около една четвърт от предвоенния си флот от Су-34 – между 34 и 36 машини – което често надхвърля броя на новопроизведените за същия период.

"Су-34 е основната ни сила, те имат четири, пет полета всеки ден. Необходимостта да се засили, да се побърза с производството е очевидна," настоява министърът на отбраната Сергей Шойгу, който многократно е подчертавал ключовата роля на този тип самолет за руските военни операции.

Модернизация под натиска на санкциите

Новите доставки са от модернизирания вариант Су-34М, който според руската пропаганда разполага с подобрени електроника, системи за управление и усъвършенствани възможности за електронна война и разузнаване.

Въпреки международните санкции, наложени след нахлуването в Украйна, руската военна индустрия продължава да поддържа производството на тези машини, макар и с вероятни компромиси в качеството и използваните компоненти. Някои независими военни експерти изразяват сериозни съмнения, че част от "новите" самолети всъщност представляват ремонтирани или възстановени машини, а не изцяло ново производство.

Ефективност под въпрос

Су-34 продължава да играе ключова роля както в руската доктрина за ядрено възпиране, така и в тактическите удари по цели в Украйна, където често се използва за пускане на управляеми бомби по украински позиции.

Въпреки техническите подобрения, бомбардировачите остават уязвими за съвременните противовъздушни системи, с които западните страни подпомагат Украйна. Това поставя под въпрос дългосрочната ефективност на усилията за увеличаване на производството в условията на продължаващ интензивен конфликт.