Ограниченията върху Starshield пречат на защитата от реактивни дронове

Официалното заставане на Съединените щати на страната на руския президент Владимир Путин би било историческа грешка, която ще обрече съпротивата на Киев. Това заяви украинският президент Володимир Зеленски пред водещата Кристен Уелкър в неделното предаване „Meet the Press" по американската телевизия NBC News. Коментирайки перспективата Вашингтон да премине по-официално в лагера на Москва, украинският държавен глава отправи директно предупреждение за оцеляването на страната си след четири години и половина война.

„Ако тези две държави бъдат заедно, ние няма да победим и няма да можем да устоим", заяви категорично Володимир Зеленски в ефира на американската медия. Въпреки серията от ходове на Белия дом през последните дни, които разтревожиха Украйна и нейните приятели в Конгреса на САЩ, той подчерта, че все още възприема американския президент Доналд Тръмп като съюзник. „Искаме да му вярваме. Надявам се, че той ще промени решенията си, защото смятам, че всичко това са грешки и те няма да помогнат нито на нас, нито на Съединените щати", допълни украинският лидер.

Блокада на разузнаването и ограничения за Starshield

Един от най-критичните моменти през изминалата седмица е било временното спиране на обмена на разузнавателни данни от страна на САЩ. Според украинския президент подаването на информация е било блокирано за няколко дни, което на практика е оставило украинската противовъздушна отбрана „сляпа" за приближаващи руски балистични ракети. В неделното си интервю Зеленски съобщи, че след многодневното прекъсване проблемът вече е решен и каналът за комуникация е отблокиран.

„Много сме благодарни за това. Сега системата работи", коментира украинският лидер пред водещата на NBC News. Европейски и украински официални лица по-рано посочиха пред американската медия, че ограничаването на разузнавателния обмен, дошло броени дни след смекчаването на американските санкции срещу Москва, най-вероятно е имало за цел да окаже натиск върху Киев да направи отстъпки на масата за преговори на фона на пълния застой в мирния процес.

Въпреки възстановения обмен на разузнавателни данни, Украйна продължава да се сблъсква със сериозни технически ограничения при използването на сателитната мрежа Starlink и нейната военна версия Starshield, осигурявани от компанията SpaceX на Илън Мъск. Според данни от украинското министерство на отбраната, цитирани от Ройтерс, терминалите са ограничени да работят в движение само до скорост от 160 километра в час, което силно затруднява прехващането на новите руски реактивни дронове.

Зеленски посочи пред Кристен Уелкър, че според украинските власти решението на SpaceX за ограничаване на технологията е взето в отговор на „съобщение от американското правителство". Попитан дали смята, че Доналд Тръмп или Илън Мъск лично стоят зад тази мярка, украинският президент отговори, че не знае със сигурност, но предполага, че и двамата са замесени. Той допълни, че ако американският президент реши утре да премахне рестрикциите, системата незабавно ще заработи по стария начин. От Белия дом не са отговорили веднага на запитването на NBC News за коментар по темата, макар по-рано през седмицата държавният секретар Марко Рубио да отрече администрацията да има участие в ограниченията на сателитната мрежа.

Замразени санкции и сделка за руски дизел

Острото напрежение между Киев и Вашингтон ескалира в петък, 16 октомври, когато президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за замразяване на мащабен пакет от нови санкции срещу Русия. Законопроектът беше приет с широка двупартийна подкрепа в Конгреса и подписан от самия Тръмп през септември, като трябваше да влезе в сила на 18 октомври. В заповедта си стопанинът на Белия дом мотивира отлагането с аргумента, че ходът е „в национален интерес на Съединените щати".

Законът, носещ името на покойния републикански сенатор от Южна Каролина Линдзи Греъм, имаше за цел да удари приходите на Кремъл чрез санкции срещу руския „сенчест флот" от танкери и въвеждане на мита до 100 процента за държави като Индия и Китай, които продължават да купуват руски петрол и природен газ. Володимир Зеленски определи суспендирането на закона като много жалко решение, припомняйки ролята на сенатор Греъм. „Той инвестира живота и времето си, защото наистина вярваше в Украйна", заяви украинският президент, наричайки покойния законодател голям поддръжник на мира.

Замразяването на санкциите дойде броени дни след като Доналд Тръмп обяви сделка с Владимир Путин за пускането на стотици хиляди тонове руско дизелово гориво на световния пазар (с първоначални доставки от над 300 000 тона и общ договорен обем до 4,8 милиона тона според параметрите на споразумението, цитирани от списание TIME). Финансовото министерство на САЩ издаде временен лиценз, разрешаващ трансакциите с руски дизел до април 2027 година, в опит на администрацията да овладее растящите цени на горивата за американските потребители преди междинните избори за Конгрес на 3 ноември.

В ефира на NBC News Зеленски преповтори позицията си от миналата седмица, когато обвини Вашингтон в предателство спрямо Киев, и подчерта, че чувствата му не са се променили. Той предупреди, че дизеловата сделка с Москва единствено „ще укрепи Путин в желанието му да ни окупира". Според украинския държавен глава споразумението няма да окаже реално влияние върху цените на петрола в САЩ, тъй като поскъпването на горивата се дължи на блокадата на Ормузкия проток покрай конфликта в Близкия изток, а не на войната в Украйна. „Не знам всички причини, поради които президентът Тръмп сключва подобни сделки", призна Зеленски.

Личен сблъсък и разделение във Вашингтон

Макар Съединените щати да са най-значимият поддръжник на Украйна от началото на войната, личните отношения между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски са силно обтегнати през последните седмици, съпътствани от публични взаимни критики. Коментирайки репликата на Тръмп от тази седмица, че с украинския лидер се работи „по-трудно, отколкото с Путин", Зеленски обясни в студиото на предаването, че винаги е бил напълно откровен с американския си колега.

„Може би не е много учтиво, но е по-добре да имаш партньори, които са много открити и ясни, отколкото такива, които са убийци, дори и с усмивка на лицето", каза президентът на Украйна. Въпреки трудните обстоятелства той изрази готовност за телефонен разговор с американските преговарящи по-късно в неделя и надежда за лична среща през следващите дни, определяйки се като напълно отворен за диалог.

В отделно интервю за същото предаване „Meet the Press" по NBC News републиканският сенатор от Оклахома Джеймс Ланкфорд защити решението на президента Тръмп да замрази новите санкции срещу Русия. „Той се опитва да намери този фин баланс между оказването на натиск върху Русия и същевременно подпомагането на американския народ, така че избира да постави американския народ на първо място", заяви сенатор Ланкфорд в ефира на телевизията, посочвайки високите цени на бензина в страната. На въпрос дали действията на Белия дом показват заемане на страната на Путин, законодателят отговори, че Тръмп е „на страната на свободния народ на Украйна" и работи за довеждането на двете държави на масата за преговори.

Ходът на Белия дом обаче предизвика сериозен отпор сред други водещи републиканци в Сената, съобщават от Fox Business и Ройтерс. Сенатор Тед Круз от Тексас нарече замразяването на санкциите грешка, сенатор Том Тилис от Северна Каролина го определи като „отвъд безотговорното", а сенатор Дарлийн Греъм, която наследи мястото на покойния си брат Линдзи Греъм, заяви пред журналисти, че лично би избрала натискът върху Москва да продължи, защото няма доверие на Владимир Путин.

Междувременно фронтовата линия бележи слабо движение през последните месеци, като руските сили продължават да окупират около една пета от украинската територия. Преговорите за мир на практика са блокирани, след като според Киев Москва е отхвърлила предложението за краткосрочно прекратяване на огъня, а условията на Кремъл са равносилни на пълна капитулация. На този фон украинските граждани са изправени пред поредна тежка зима, а критичният недостиг на боеприпаси за противовъздушна отбрана ограничава възможностите на страната да защитава енергийната си инфраструктура от руските удари.