Спорове в ООН около бъдещето на регулациите в интернет

На 7 юли 2025 година в централата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк започна заключителната сесия на Отворената работна група по въпросите на киберсигурността (Open-Ended Working Group – OEWG). Форумът ще продължи до 11 юли и се очаква да приеме окончателен доклад с препоръки за международно регулиране на поведението на държавите в киберпространството.

Работната група беше създадена през 2019 година по инициатива на Русия, като мандатът ѝ обхваща периода от 2021 до 2025 година. Председател на OEWG е посланикът на Сингапур Бурхан Гафур, който представи проектодоклад с препоръки към страните-членки на ООН.

„Работата на групата протече в изключително предизвикателна геополитическа среда – съперничество между големите сили, политическо напрежение, фрагментация на световната икономика и нарастваща загриженост относно злоупотребата с информационни и комуникационни технологии от държавни и недържавни участници,“ се посочва в документа.

В сесиите участват почти всички държави-членки на ООН, както и представители на международни организации, неправителствени структури и частния сектор. Основата на преговорите са 11 доброволни норми, договорени в рамките на Групата на правителствените експерти (GGE), включително забрана за използване на кибертехнологии срещу критична инфраструктура, както и за скрити функционалности в ИТ продукти.

В актуалния проект се предлагат нови мерки, включително укрепване на защитата на подводни кабели и телекомуникационни спътници – инфраструктура, критична за достъпа до интернет. Въпреки това, всички предложения запазват своя препоръчителен характер и не създават правно обвързващи задължения за държавите.

Русия продължава да настоява за приемането на международна конвенция с правно обвързващ характер, основана на принципите на държавния суверенитет и ненамеса. Подобна инициатива се подкрепя и от страни като Китай и Иран. Въпреки това, западните държави, сред които Съединените американски щати, Канада и държави от Европейския съюз, изразяват опасения, че подобен договор може да легитимира засилен държавен контрол и да ограничи свободата в интернет.

Като конкретна стъпка в изграждането на международно доверие, през 2024 година Русия създаде Глобален регистър на точките за контакт (CERT), под егидата на UNODA, с цел по-бърз и сигурен обмен на информация между екипите за реагиране при компютърни инциденти.

По време на сесията в Ню Йорк се обсъжда и бъдещето на самия формат на OEWG. Руското предложение е за създаване на постоянен орган с възможност за разработване на задължителни правила и механизми за наблюдение. Макар част от държавите да подкрепят идеята, остават сериозни разногласия относно мандата, структурата и правомощията на такъв орган.

От страна на неправителствения сектор и бизнеса има критики за липса на прозрачност, тъй като редица организации не са допуснати до участие заради вето от отделни държави. Това подкопава усилията за по-широко включване на заинтересованите страни и възпрепятства изграждането на консенсус.

Докладите на OEWG също така подчертават, че рисковете от кибератаки нарастват, като все по-често се използват изкуствен интелект и квантови технологии в атаките срещу критична инфраструктура.

Преговорите в рамките на OEWG завършват на 11 юли, когато се очаква финалният текст на доклада да бъде официално приет. Независимо от резултата, сесията представлява важен етап в глобалните усилия за предотвратяване на конфликти в киберпространството и за намиране на баланс между държавната сигурност и свободата в интернет.