Почти всички висши училища в България са отличници с оценки над 3.50 по договорите с МОН

Русенският университет "Ангел Кънчев" се откроява като абсолютен рекордьор с четири последователни максимални оценки по договорите за управление с Министерството на образованието и науката (МОН). Данните, получени от вестник "Сега" чрез Закона за достъп до обществена информация, показват, че 15 от общо 33 държавни висши училища поне веднъж през последните години са получили най-високата възможна оценка - 4.

Тези договори за управление, въведени от МОН през 2020 година, задължават ректорите при встъпването си в длъжност да подписват споразумение с министъра на образованието. В тях са заложени конкретни политики и показатели за изпълнение в областта на научната дейност, съвместните програми и други ключови аспекти от дейността на университетите.

Впечатление прави, че почти всички висши училища имат оценки над 3.50. Университетите, които освен Русенския са получавали максималната оценка, включват НАТФИЗ и УниБИТ (по два пъти), Аграрния университет в Пловдив, Икономическия университет във Варна, медицинските университети в Пловдив и Варна, Пловдивския университет, Техническия университет във Варна, УНСС, УАСГ, УХТ, ХТМУ, Шуменския университет, Националната музикална академия и Висшето училище по телекомуникации и пощи.

Любопитен факт е, че някои по-малки университети имат по-високи оценки от водещи висши училища. Например, Стопанската академия в Свищов може да се похвали с оценки между 3.95 и 3.99, докато Софийският университет се движи в диапазона 3.50-3.60.

Само Висшето строително училище "Любен Каравелов" е получило оценка под 3 през 2022 г. (2.86), която впоследствие е "коригирана" на 3.47 и 3.11 през следващите години.

Финансови стимули

Тези оценки имат и финансово измерение – ректорите получават годишни бонуси в зависимост от изпълнението на договорите. При максимална оценка 4 бонусът достига 36 000 лева, при оценка 3 – 18 000 лева, а при оценка 2 – 6 000 лева.

Предоставената от МОН информация обаче е непълна. За 2025 г. има данни само за 8 ректори, вероятно поради факта, че годината още не е приключила. За 2024 г. липсват оценки за 16 висши училища, а за 2023 г. – за 11 университета. Най-пълни са данните за първите две години от въвеждането на системата – 2021 и 2022 г.

Критериите за оценяване включват актуалност на придобиваните знания и умения, повишаване качеството на програмите за обучение, развитие на партньорства, научна дейност, привличане на млади преподаватели и изпълнение на национални задачи. Някои ректори обаче поставят въпроса за адекватността на тези критерии, особено за университети с по-практическа насоченост.