Ние сме откъснати като гето на Русе заради безотговорното отношение на институциите

Жителите на кварталите над Централна жп гара - Русе (бел.ред. Гарата) са принудени да живеят в условия на тежка транспортна изолация и опасна инфраструктура, става ясно от разказа на потърпевши граждани. Липсващи стъкла на спирките, нередовен транспорт, опасни подлези и липсващи тротоари превръщат ежедневието на хората в истинско изпитание.

Росица Младенова, жител на района, сподели в социалните мрежи своето възмущение от състоянието на градската среда и транспортните връзки в тази част на града.

"Застанете на спирката срещу Гарата, на течението между липсващите повече от година стъкла! Може да почакате 1-2 часа, а в почивните дни може да са и 3 часа, но само за 1 от 2-те единствени линии за над Гарата, автобуси 11 и 18!", пише възмутената русенка.

Според Младенова, жителите на кварталите над Гарата са принудени да се придвижват пеш при "абсолютно липсваща инфраструктура навсякъде над Международното". Тя определя района като "откъснати като гето на Русе заради безотговорното отношение на институциите".

В публикацията се посочват множество конкретни проблеми, които местната администрация не решава с години. Сред тях са прекратената транспортна връзка по Международното към Печатни платки (спряната линия 25), съкратените с една трета курсове на линия 11 и 18, премахнатия единствен курс на линия 3 от квартал "Бор" в 16:35 часа.

Особено критичен е въпросът с разписанията на автобусите, които често пътуват една след друга и не позволяват удобно прехвърляне между линиите. Росица Младенова предлага конкретни решения: "Биха коригирали разписанията така, че 12-та да тръгва от Гарата към Кръговото след пристигането на 11-та и 18-та, за да може да се осъществява прехвърляне за Здравец! Още по-удобният вариант е линия 18 да не е дублираща към Пантеона, а да се движи по Липник!"

Друг сериозен проблем е инфраструктурата - липсващи тротоари по булевард "Гоце Делчев", недовършени подстъпи към "Паркинга" и към детската ясла и градина, които са единствената пряка връзка към Печатни платки.

Подлезите в района са в особено тежко състояние. Този на Гарата е опасен с хлъзгавите си 64 теракотни плочки, а двата асансьора не работят от 2009 година. От стените на подлеза шурти вода, която вече капе и от окачения таван. Подлезът под Международното също е описан като "отвратителен и опасен".

Росица Младенова посочва и конкретния проблем с премахнатата спирка пред Арената, до комплекс "Ялта", която е била на метри от останалите спирки, както и все по-честото премахване на пешеходните пътеки навсякъде, например по булевард "Цар Освободител".

Особено вълнуващ е разказът на Младенова за ежедневното придвижване: "Виждате, че следващият автобус е след 2 часа! Тръгвате! Особено когато е заледено, минете пеш през подлеза на гарата край двата неработещи от 2009-та "луксозни" асансьора, опитвайки се да не паднете по 64-те теракотни плочки. Може да видите шуртяща от стените вода, капеща вече и от окачения таван! Излезте на ледената пързалка, защото няма кой да изравни пропадналите плочки под красивата козирка! Продължете по безкрайната пътека до отвратителния и опасен подлез под Международното, излезте на спирката пред огромната локва и решете дали да се отправите през калта и локвите към улица "Троян", или към "Гоце Делчев", за да избегнете "езерото", през което и колите "плуват"..."

Според жителката на района, ако представителите на местната власт биха живели при същите условия, едва ли биха защитавали кмета на града. Тя критикува и повишените данъци чрез зониране, определяйки го като "неправомерно", както и увеличената, но според нея бездействаща администрация.

В публикацията се посочва, че ако управляващите в Русе наистина мислеха за гражданите, биха възстановили спирката при Симовата мелница, за да осигурят някаква връзка от Гарата към квартал "Дружба".