Румен Ралчев: Радев е първият президент, отказал служебен автомобил
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Експертът по национална сигурност предупреди за повишен риск за държавния глава
Решението на президента Румен Радев да използва личен автомобил вместо служебен няма прецедент в българската история и крие сериозни рискове за сигурността на държавния глава. Това заяви експертът по национална сигурност Румен Ралчев в предаването "Лице в лице" по bTV вчера вечерта.
"До момента не сме имали случай държавният глава сам да се откаже от служебен автомобил и да премине към личен. Това увеличава риска, на който се излага президентът," каза Ралчев.
Коментарът на експерта идва след решението на Радев, обявено на 16 октомври, да ползва личния си автомобил от 20 октомври насетне. Президентът взе това решение в знак на солидарност със служителите от администрацията на президентството, които са лишени от служебен транспорт след изменения в Закона за НСО, приети от парламента на 3 октомври.
Лични автомобили не гарантират същата сигурност
Според Ралчев, НСО разполага със специално оборудвани автомобили, които осигуряват необходимата защита при евентуални рискови ситуации. Личният автомобил, дори и при наличие на охрана, не може да гарантира същото ниво на сигурност.
"Преминаването в друг автомобил, независимо, че ще има охрана, значи, че опасността, на която се подлага държавният глава става много по-висока," твърди Ралчев. "Автомобилът трябва да е брониран, да има определена динамика и скорост. Не е ясно дали личното превозно средство може да отговори на тези изисквания," допълни той.
Експертът подчерта, че не трябва да се поставя под въпрос нито превозното средство на президента, нито жилището му. Той посочи, че отнемането на служебните автомобили от президентската администрация ще създаде сериозни трудности в работата ѝ.
"Нито има разчетен бюджет за това, нито е ясно кой ще поеме тези функции. Президентът не пътува сам – зад него стои екип, който трябва да бъде на място предварително," обясни Ралчев.
Удар върху имиджа на държавата
По закон НСО е длъжна да охранява трима души – президента, министър-председателя и председателя на Народното събрание. Възможността за разширяване на списъка съществува, но само при решение на специална комисия, съставена от началника на НСО, председателя на ДАНС и главния секретар на МВР.
Според Ралчев, решението на президента е жест на солидарност, но крие реални рискове за страната като цяло. "Ако, не дай си Боже, се случи нещо с държавния глава, това няма да бъде удар само върху един политик, а върху имиджа на България като държава," предупреди експертът.
Писмото на държавния глава до НСО идва след като парламентът реши окончателно да отнеме служебните коли на администрацията на президентството. Това са колите, които използват президентските съветници, секретари и служители, а не тези, които използват държавният глава, неговата съпруга и вицепрезидентът, според БТА.
Изменението в закона подкрепиха управляващите от ГЕРБ-СДС, "БСП-Обединена левица" и "Има такъв народ", както и "ДПС-Ново начало" и трима депутати, нечленуващи в парламентарна група. Вносител на законопроекта е Калин Стоянов от "ДПС-Ново начало".






















