Румен Радев наложи вето на закона за контрол върху „Лукойл“
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Ветото идва дни след като „Лукойл“ обяви преговори за продажба на „Нефтохим“
Държавният глава Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание приетия на 24 октомври т.г. Закон за допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Промените в закона въведоха специфични условия за разпоредителни сделки с недвижимо имущество, движими вещи, дружествени дялове и акции от капитала на четири фирми, контролирани от компанията „Лукойл“.
Според новите разпоредби, такива сделки можеше да се извършват само след решение на Министерския съвет, което от своя страна трябваше да бъде обусловено от положително становище на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Мотивите: ДАНС не може да задължава Министерския съвет
В мотивите към ветото си, президентът Радев изтъква, че законът поставя Министерския съвет във функционална и оперативна зависимост от становище на ДАНС, което е конституционно недопустимо. Министерският съвет е компетентният орган, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната и осигурява националната сигурност.
"ДАНС, от друга страна, е специализиран орган към Министерския съвет и агенцията не може посредством свои становища да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения," се посочва в мотивите на президента.
Според Румен Радев, в противен случай се създава положение, при което Министерският съвет не може самостоятелно да упражни свое конституционно правомощие, което е несъвместимо с логиката на функциониране на структурите на изпълнителната власт.
Съществуваща процедура и противоречие с правото на ЕС
Държавният глава напомня, че по глава Шеста от Закона за насърчаване на инвестициите вече е уредена процедура по скрининг на чуждестранни инвестиции, които потенциално биха могли да застрашат националната сигурност. В тази процедура се отчита становището не само на ДАНС, но също така и на Държавна агенция „Разузнаване“, както и на редица други държавни органи.
Президентът добавя, че налагането на допълнителни условия само за конкретно определени фирми не е съобразено с изискванията на правото на Европейския съюз и противоречи както на буквата, така и на смисъла на Закона за нормативните актове.






















