Финансистът предупреждава за задълбочаващ се дефицит в системата

Финансистът Румен Гълъбинов призова за спешно ограничаване на ранното пенсиониране в България с цел стабилизиране на държавното обществено осигуряване. В анализ пред „Труд news“ тази сряда експертът очерта основните предизвикателства пред пенсионната система у нас, включително промените около частните пенсионни фондове през 2027 година и необходимостта от догонване на европейските доходи след приемането на страната в еврозоната.

Мултифондовете от 2027 година

След по-малко от година осигурените лица ще имат възможност доброволно да избират рисков профил за управление на средствата си за втора пенсия. Хората, които не направят изричен избор, ще бъдат разпределяни служебно. Според първоизточника, моделът се превръща в доброволно-задължителен.

„За мултифондовете служебното разпределение е на възрастов принцип. По-младите в по-рисков фонд, хората на средна възраст в по-ниско рисков фонд, а тези, които са на предпенсионна възраст, с оставащи малко години до пенсия, в консервативен фонд“, обяснява Гълъбинов пред изданието. Той съветва гражданите да не разчитат на случайността, а активно да управляват партидите си, въпреки че инфлацията и таксите могат да изядат част от потенциално по-високата доходност.

Демографската криза и дефицитът

Хроничният недостиг на средства в държавната система остава сериозен проблем, като държавата продължава да покрива около половината от разходите за пенсии чрез данъци. Застаряването на населението допълнително утежнява ситуацията, тъй като все по-малко работещи трябва да издържат нарастващ брой пенсионери.

За да се смекчи този удар, експертът настоява за строг контрол върху условията за пенсиониране. „Целта трябва да бъде намаляване на броя на хората, които подлежат на ранно пенсиониране. Да, разбира се, има хора, които е наложително да се пенсионират по-рано, поради естеството на работа... Но не от това да се възползват и хора, за които това право е спорно“, категоричен е финансистът.

Изоставането на старите пенсии

Коефициентът на заместване на дохода – показателят, който измерва каква част от заплатата се покрива от пенсията – остава проблемен. Докато новопенсионираните с пълен стаж и високи доходи могат да достигнат до 70% заместване, хората, излезли от пазара на труда преди десетилетия, остават на нива от 40-45%. Според експерта, средните нива в момента варират между 53% и 56%, а швейцарското правило за индексация трудно може да стопи тази разлика.

Пълноправното членство на България в еврозоната от началото на 2026 година налага нови икономически реалности. „Вече сме член на еврозоната и трябва да се сравним и с другите държави, които използват еврото. Да, имаме доста разлики. Особено в минималната пенсия трябва да наваксаме“, посочва Гълъбинов и допълва, че ръстът на минималните доходи е неизбежен, ако искаме да продължим догонването на средните европейски нива.