Оптимизацията на капиталовите разходи и структурните реформи са неизбежни, смята икономистът

Изтеглянето на проектобюджета за 2026 година е позитивен знак, който ще позволи по-широко обсъждане на финансовата рамка на страната. Това мнение изрази икономистът Румен Гълъбинов в ефира на bTV, часове след като Министерският съвет официално изтегли документа с пълно единодушие от страна на депутатите.

"Мисля, че повечето оценки са, че това е добра новина, защото имаше нужда да се чуят повече мнения, да се съберат повече предложения, да се обсъдят и евентуално да се извърви наново цялата бюджетна процедура", коментира експертът.

Гъвкавост на макрорамката

Според Гълъбинов пренаписването на макроикономическата рамка за следващите три години е напълно изпълнима задача и няма да отнеме прекалено много време. Той поясни, че числата в нея са прогнозни и подлежат на корекция спрямо актуалната ситуация.

"С макрорамката може да стане сравнително бързо, защото там се залагат числа, които търпят промяна във времето, но към днешна дата са една прогноза. Тоест, ние правим бюджет за 2026 г. и за още 3 напред – но в съкратен вид", разясни икономистът.

Ключовият показател

Основният приоритет пред финансовата политика на страната трябва да остане спазването на критерия за дефицит до 3%, категоричен бе Гълъбинов. За постигането на тази цел обаче ще са необходими конкретни мерки и рестрикции.

"Вероятно капиталовите разходи ще трябва да бъдат намалени за следващата година, държавните разходи да бъдат оптимизирани - не навсякъде, някъде има нужда, другаде не. Затова такава оптимизация на бюджета е нужна за следващата година, пък и занапред", прогнозира експертът.

Той допълни, че освен фискалните корекции, страната се нуждае и от сериозни структурни реформи, като даде за пример сектор "Енергетика".