Документът предвижда незабавни преговори и уведомяване на НАТО и ЕС

Долната камара на румънския парламент прие служебно законопроект за обединение на Румъния и Република Молдова поради изтичане на законовия срок за неговото разглеждане и гласуване, съобщава румънската държавна агенция Аджерпрес. Историческата, но силно оспорвана инициатива е внесена от парламентарната група на националистическата партия „S.О.S. Румъния“ още на 14 април, а окончателният глас по съдбата на проектозакона предстои да бъде даден от Сената на страната.

Автоматично одобрение без дебати и гласуване

Процедурният прецедент стана ясен по време на пленарното заседание в Букурещ тази сряда. Председателстващата заседанието Наталия Интотеро официално обяви вземането на решението пред депутатите: „Законодателно предложение относно обединението на Румъния и Република Молдова, Pl-х 305 от 2026 г., тъй като срокът за обсъждане и окончателно гласуване е изтекъл, законодателното предложение се счита за прието“.

Така, без реални разисквания в пленарната залата, проектът преминава към следващата и последна фаза на румънската законодателна процедура — разглеждането в Сената, който е висшият орган с финална дума по казуса.

План за незабавни преговори и международно нотифициране

Текстът на нормативния акт предвижда мащабни дипломатически стъпки. Според заложените параметри румънският парламент потвърждава изрично своята обвързаност с Хелзинкския заключителен акт, позволяващ промяна на държавните граници по изцяло мирен и дипломатически път. С приемането на закона парламентът в Букурещ упълномощава правителството незабавно да стартира преки преговори с властите в Кишинев за финализиране на съединението.

След евентуалното му окончателно приемане и обнародване в Държавен вестник, за акта ще бъдат официално уведомени САЩ, НАТО, ООН и Европейският съюз. Вносителите от националистическата формация обосновават предложението си с необходимостта от връщане към родината на територии, които са били насилствено откъснати от болшевиките през миналия век. Част от днешна Молдова — областта Бесарабия — влиза в границите на Румъния след Първата световна война през 1918 година и остава под нейна администрация до 1940 година.

Драстично разминаване в обществените нагласи

Националистите твърдят в мотивите си, че основните политически сили в Румъния и мнозинството от гражданите в Молдова желаят това обединение, но реалните статистически данни показват сериозно разминаване в настроенията от двете страни на границата.

Докато в Румъния ентусиазмът е огромен — според скорошно изследване на агенция ИНСКОП цели 71,9% от румънците биха гласували с „Да“ на подобен референдум, а едва 21,4% са против, то в Молдова ситуацията е коренно различна. Данните от последния Барометър на общественото мнение, проведен през септември миналата година, показват, че крехкото мнозинство от молдовските граждани категорично не подкрепя идеята. Близо 46% от анкетираните в Молдова биха гласували против сливането, докато подкрепа изразяват едва малко над 33%.

Въпреки това, политическите лидери поддържат темата отворена. Наскоро румънският президент Никушор Дан декларира пълна готовност от страна на Букурещ: „Румъния е готова“, в случай че молдовското общество припознае този проект. От своя страна президентът на Молдова Мая Санду също посочи в началото на годината пред британски медии, че би дала своя глас за обединение, но само ако то бъде подкрепено от народа на официален референдум.