Молдовският президент определи сценария като "спасителен пояс" срещу Русия, опозицията я обвини в държавна измяна

Президентът на Молдова Мая Санду взриви политическия мир в Кишинев и Букурещ с безпрецедентно откровение, направено по-рано тази седмица. В разговор с бившия британски министър Рори Стюърт и някогашния стратег на Тони Блеър – Алистър Кембъл, Санду призна в прав текст: ако утре има референдум, тя ще гласува "за" ликвидирането на молдовския суверенитет и обединение с Румъния.

"Ако има референдум, бих гласувала за обединение с Румъния," заяви Санду в подкаста "The Rest is Politics", излъчен в понеделник.

Думите ѝ не са случайна импровизация, а хладнокръвен анализ на фона на все по-агресивния руски натиск. Според държавния глава, за малка страна като Молдова става почти невъзможно да оцелее като самостоятелна демокрация в сянката на Кремъл. Въпреки че партията ѝ спечели парламентарно мнозинство през септември 2025 година, Санду очевидно търси резервен изход за държавата си – интеграция в ЕС по бързата писта или директно сливане с член на НАТО.

Икономическата цена на патриотизма

Докато в Букурещ политическият елит реагира с предпазлив ентусиазъм, икономическите анализатори предупреждават за скритите рискове. Сравненията с обединението на Германия, лансирани от румънския сенатор Титус Корлъцян, са меко казано оптимистични. За разлика от Западна Германия през 1989 г., Румъния днес, макар и с президента реформатор Никушор Дан начело, все още се бори да консолидира собствената си икономика.

Евентуално обединение би означавало Букурещ да поеме издръжката на най-бедната икономика в Европа, да интегрира администрация, проядена от корупция, и – най-критичното – да се окаже с руски военен контингент (този в Приднестровието) вътре в собствените си граници. Това е кошмарът, за който малцина говорят гласно.

"Държавна измяна" или реализъм?

Реакцията в Кишинев беше мигновена. Проруската Партия на социалистите (ПСРМ) видя в думите на Санду "подарък" за своята пропаганда.

"Това е пряко предателство на националните интереси," се казва в позиция на социалистите, които настояват за незабавно разследване от прокуратурата.

За тях изказването е доказателство за тезата, която Москва повтаря от години – че "колективният Запад" готви анексиране на Молдова. Рискът е, че подобна реторика може да възпламени отново замразения конфликт в Приднестровието и да даде на Русия повод за "защита" на рускоезичното население.

Новият вятър в Букурещ

Ситуацията се усложнява и от новата динамика в Румъния. Президентът Никушор Дан, който встъпи в длъжност през май 2025 г., вече заяви готовност за обединение, "когато молдовците го поискат". Тази промяна в тона на Букурещ – от пасивен наблюдател към активен партньор, прави сценария теоретично възможен, но практически изключително опасен.

"Всички наши партньори знаят, че в Румъния и в Република Молдова живее един и същи народ," коментира евродепутатът Еуджен Томак, опитвайки се да успокои международната общност.

Въпросът обаче остава: дали признанието на Санду е реален политически завой, или отчаян вик за ускоряване на европейската интеграция? Засега социологията е безпощадна – едва една трета от молдовците искат обединение. Но в геополитиката нещата се променят бързо, особено когато алтернативата е война.