"Здравейте. Аз съм на 17, а той на 25.

Заедно сме от скоро. След няколко неуспешни връзки в продължение на години, напълно се бях отказала от мисълта, че и аз ще срещна стойностен и искрен човек. И ето, че се появи. Запознахме се на работното ми място. Чувстваме се много добре един с друг, кара ме да се усмихвам, кара ме да се чувствам щастлива, толкова е мил и внимателен с мен.

Просто не мога да повярвам, че това се случва на мен, прекалено е хубаво, за да е истина. Той може би е единственото хубаво нещо в сивото ми ежедневие.

Виждам, че наистина държи на мен, че го е грижа. Но родителите ми са против това да сме заедно, защото е турчин. Казах им да ги запозная с него, да видят какъв е, да му дадат шанс, но те дори не искат да ме чуят. Казах им колко добре се чувствам с него, как се държи с мен и че той ме прави щастлива.

Не спират да ме заплашват, че ще ме затворят в нас, ако не се разделим, намериха баща му казаха му да каже на сина си да спре да се вижда с мен.

Само проблеми ми създават и ме излагат. Утре как ще погледна баща му, той знае че се виждаме и няма нищо против, лично аз му бях казала. Не знам какво да правя.

Страх ме е да не се отдръпне от мен, само и само да не се карам с родителите си. Не искам те да решават вместо мен с кого ще бъда. Не искам никой да застава между нас. Как да им покажа, че не е такъв за какъвто го мислят?"

Ивана, Ezine.bg