Практиката "хвани и пусни" набира сила сред рибарите в Русенско
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Заради студа рибите се групират и стават лесна плячка
Минусовите температури и ледените води на река Янтра не спират най-запалените рибари в Русенско, които използват зимното маловодие и групирането на рибата за успешни излети. Въпреки че условията позволяват улов на рекордни количества – до 15-20 килограма на ден, местни ентусиасти апелират за стриктно спазване на етичния кодекс и закона.
"Не лъжат хората, ние рибарите развиваме зависимост към това. През всички сезони е подходящо за риболов," заяви опитният риболовец Тодор Петров, цитиран от NOVA.
Според него ключът към успеха през зимата не е късметът, а добрата подготовка и познаването на релефа на реката. Рибата в момента е групирана в конкретни зимовища и трябва да се търси целенасочено.
Етика срещу "месарството"
Основният проблем през зимния сезон е уязвимостта на рибните пасажи. Когато рибата е събрана на едно място заради студа, тя става лесна плячка.
"Зимата рибите се групират и даден рибар може да хване по 15-20 кг на ден, което не е желателно да се случва. Затова трябва да ги пазим и да ги пускаме, за да има за всички," предупреди Тодор Петров.
Той и колегите му активно популяризират практиката "хвани и пусни" (catch and release), за да съхранят популацията на скобар, кефал и бяла мряна по поречието на Янтра. Законът за рибарството и аквакултурите позволява задържането на до 3 килограма улов или един трофеен екземпляр, но всичко над това трябва да бъде върнато във водата.
Екипировка за екстремни условия
За да издържат по 8-9 часа на брега при отрицателни температури, рибарите разчитат на специализирана екипировка.
"Ние сме добре подготвени, с ботуши с изолации, зимни костюми, шапки, ръкавици, можем да елиминираме студа," обясни Петров.
Местният фолклор по реката дори е родил фразата "докато цапне и да лапне", илюстрираща активността на рибата, когато попаднеш на точното място. Самият Тодор Петров споделя за свои трофейни улови на сом с дължина до 1,80 метра и тегло близо 40 килограма, които са върхът в кариерата на всеки въдичар.
Рибарската общност в региона все по-често организира и акции за почистване на бреговете и зарибяване, опитвайки се да промени негативния имидж, създаван от бракониерите.
