Величествена зала за приеми с разкошни мраморни декорации е била част от комплекса край село Гиген

Археолози напълно разкриха императорската резиденция на Константин Велики в античния град Улпия Ескус край село Гиген. Резиденцията носи белезите на множество драматични исторически поврати, но и славна история.

"Намираме се в голямата зала за приеми в Ескус. Това е подподовото отопление, което археологически е запазено," обясни доц. д-р Гергана Кабакчиева, ръководител на археологическите разкопки.

Залата за приеми е била облицована с цветни мрамори, доставени от всички краища на Римската империя. Подът е бил украсен с различни орнаменти и мотиви – цветни мрамори с бели. На място е запазен зелено-бял мрамор с красиви конкреции, чийто произход е от континентална Гърция.

"Символ на лукс, но това, което е още по-луксозно, е от Мала Азия, от Египет и Северна Африка. Имаме и един друг вид мрамор. Това е алабастър, който е донесен от Египет, за да бъде направена облицовката на тези сгради в резиденцията на Ескус," посочи археологът.

Интересно откритие е бледорозов мрамор, който дълго време е бил загадка за изследователите. Съвсем наскоро учените установиха, че произходът му е от България.

"Произходът е Берковица, кариерите са били в Берковица, но то е много бледорозово към прасковено. Един мрамор, който е бил изнасян от древните тракийски земи, и с него са украсявани големи резиденции, императорски дворци. До този момент сме регистрирали над 25 различни цвята и вида мрамори от цялата империя," добави доц. Кабакчиева.

Среща с император Константин

Залата е била висока около 20 метра, осветявана от слънцето през горни прозорци. В края на втори, началото на трети век, цялата тази разкошна зала е била разрушена, като археолозите регистрират следи от пожар.

"Имаме тези червени следи. Това са следи от пещи и горели кирпични сгради. Между първия и втория строителен период имаме някакъв катаклизъм или някакво много голямо опожаряване и разрушаване на Ескус," обясни ръководителят на разкопките.

Най-интересното за историците е, че тук на 5 юли 328 година император Константин Велики е посетил Ескус за откриването на каменен мост през Дунава.

"Най-вероятно на трон, той е седял в тази екседра и е произнесал много, много известната си реч, в която той обосновава цялата си императорска политика и философия на своето управление, като казва, че с варварите трябва да търгуваме, а не да воюваме," каза доц. Кабакчиева.

Символи на християнството

Пред залата за приеми археолозите откриват и триклиниум - лятна градина с водно огледало за охлаждане. Най-големият басейн има кръстовидна форма, което е директно свързано с християнството.

"Император Константин Велики официално приема християнската религия в 326 г. Пристига в Ескус 328, когато вече е християнин и тези, които са направили плана, архитектите са искали да подчертаят този момент," обясни доц. Кабакчиева.

Каменният мост над Дунав е в началото на всички велики строежи на Константин. Мостът е бил и неговата триумфална арка след победата му в двуборството с император Лициний. Ескус като пограничен град е бил атакуван непрекъснато от различни племена, но политиката на Константин, материализирана и през моста, осигурява десетилетия мир в района.