Радикалните предложения на омбудсмана Мая Манолова и на синдикатите работниците да могат да искат обявяване на несъстоятелност на работодателите, които не плащат заплати, е на път да катастрофира в парламента, пише Икономист.

Реформата „Манолова” получи само частична подкрепа от депутатите на ГЕРБ, ДПС и „Воля” във временната комисия за неплатените заплати в парламента, както и на работодателските организации.

От всички мерки, които омбудсманът и синдикатите предложиха чрез промени в Кодекса на труда, Търговския закон, Гражданскопроцесуалния кодекс и Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност, и които БСП и „Атака” подкрепиха, се очертава да бъдат приети единствено промените в Кодекса на труда.

С тях работодателите ще бъдат задължени да изплащат обезщетения на работниците в срок от шест месеца. Ако не го правят ще им се налагат принудителни административни мерки от Главната инспекция по труда (ГИТ), на която се завишат контролните функции.

БСП е недоволна от тези частични решения и ще внесе отделно предложенията на Манолова, които мнозинството отхвърли, каза пред „Икономист“ депутатът Крум Зарков.

Проблем за 320 млн. лева
По данни на ГИТ от началото на тази година до април 2014 предприятия са забавили заплатите и обезщетенията. Общо за четирите месеца дължимите и забавени плащания са 7,8 млн. лв., като от тях 2,1 млн. лв. са изплатени след намесата на инспекторите.

От 2012 г. до 2016 г. включително 5249 предприятия са бавили възнаграждения и обезщетения. За същия период 300 млн. лв. са изплатени със забавяне, след съставяне на актове от ГИТ. Неизплатените и до момента задължения са над 22 млн. лв.

Най-много неплатени заплати има в строителството, производството на метални изделия, сухопътния транспорт, хуманното здравеопазване, земеделието и животновъдството. Работодателите са посочили като причини за просрочията междуфирмена задлъжнялост, задължения към банки и други кредитори, запори на сметки, липса на пазари, недофинансиране от делегираните бюджети, непрведени средства по проекти и програми.

За да се „измъкнат” от контрола, някои работодатели прибягват до вратички, констатират от ГИТ. От Инспекцията дават примери с прехвърляне на дялове на фирмата на неплатежоспособни лица, какъвто е случаят с „Еко Скарпе“, с. Ветрен. Работодателите подават също адреси и постоянно местоживеене в чужбина и липсва длъжностно лице за контакт с ГИТ, какъвто е случаят със „Селект Трейд“ и „Абонданца“.

Има и работодатели, които се укриват от контролните органи за връчване на обезпечителна мярка „Запечатване“ и не осигуряват достъп до документите, както са постъпили „Русенска корабостроителница Запад“ и „Селект Трейд“.

Фондът почти не дава пари
Според Мая Манолова истинските суми за неизплатените заплати се различават от тези на ГИТ, защото институцията работи само по сигнали и не е проверила всички фирми дали спазват задълженията си. „Но дори да работим с официалните цифри, 22 млн. лв. неизплатени заплати означават, че 57 000 работници са със забавени и неплатени заплати, което означава, че тези хора са с нарушени конституционни права”, каза Манолова, използвайки минималната заплата за мерна единица. Според проекта, който тя предлага и който е внесен в парламента от БСП, работникът трябва да има правото да поиска обявяване в несъстоятелност на некоректния работодател, подобно на останалите кредитори, за да може да си получи парите от Фонда за гарантиране вземанията на работници и служители от предприятия.

В момента във Фонда има 250 млн. лв., но през последните две-три години работодателите не са правили никакви вноски в него, защото той „преливал”. За миналата година от него са изплатени едва 2 млн. лв., а „стандартното” за предните години е по около 1 млн. лв. на година.

Тоест фондът плаща средно на около 500 работници годишно при 57 000 чакащи. Това е така, защото, за да започне изплащането на обезщетения, трябва да има процедура по несъстоятелност, каквато работодателите в повечето случаи не започват.

Мая Манолова и КНСБ предлагат бърза процедура, по която работниците да се снабдят с изпълнителен лист, каквато практика е имало до 2008 г. Той се е издавал на база на служебна бележка от работодателя, че дължи заплати, и така работникът си получава парите.

По настоящия ГПК, за да получат изпълнителен лист, работниците водят дела по общия ред, които продължават по три години, ищците се натоварват с допълнителни разходи и накрая най-често получават изпълнителен лист срещу работодател, който отдавна е фалирал и те не могат да вземат нищо.

Сред предложенията на синдикатите е и разместване на реда в списъка на кредиторите на едно предприятие. Сега работникът е на четвърто място, след всички останали. Профсъюзите настояват той да отиде на първо място.

Депутатите очакват и решението на Конституционния съд, който беше сезиран през април от Мая Манолова за противоконституционност на чл. 245 от Кодекса на труда.

Той гарантира само 60% от изплащането на заплатата на работника, който според Манолова противоречи на чл. 48 от конституцията, гарантиращ на работниците и служителите право на заплащане, съответстващо на извършената работа.

Бизнесът е против
От работодателските организации смятат, че проблемът не е толкова голям, за да изисква радикални промени в няколко закона. „За миналата година забавените възнаграждения са 22 млн. лв.; платените възнаграждения са над 3 млрд. лв., т. е. в съотношение над 1:1000 в полза на коректните работодатели. Заради отделни случаи на некоректни платци се създава риск да бъде наказано огромното мнозинство коректни български работодатели.

Това е нещо, което никой от тях няма да приеме“, заяви Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал. От организацията са категорично против работник да може да иска работодател да бъде обявен в несъстоятелност, както и да се размести редът на кредиторите, защото това ще заплаши според тях финансовата система и функционирането на икономиката въобще.

Те не искат и да се променя редът за получаване на обезщетения от Фонда, защото така щели да се стимулират некоректни работодатели за сметка на коректните. Категорично против са и промяната в ГПК, която ще позволи директно да се издават изпълнителни листове по улеснен ред.

Подобни са и становищата на другите работодателски организации, които са склонни да подкрепят единствено промяната в Кодекса на труда.

Миналата седмица КРИБ призова за улесняване вноса на работници от чужбина. „България е разграден двор по отношение на изтичането на кадри, а от друга страна, сме се заключили с 10 катинара по отношение на кадри от чужбина“, каза лидерът на бизнес конфедерацията Кирил Домусчиев. И попита защо в Полша могат да работят 1,3 млн. украинци, а у нас – не.