Психичното здраве - истинската жертва на COVID-19

0
Извънредността е нещо преходно. Тя е внезапна, ужасяваща, но все пак ще приключи.  В този смисъл е важно да се опитаме да се съхраним физически и психически
Извънредността е нещо преходно. Тя е внезапна, ужасяваща, но все пак ще приключи. В този смисъл е важно да се опитаме да се съхраним физически и психически

Извънредната обстановка, в която живеем в момента, съдържа множество рискове за физическото и психичното здраве на човека. Тя е сериозно изпитание и предизвикателство по посока на това да се съхраним и да продължим живота си пълноценно и ефективно

Мнение на проф. Румяна Крумова-Пешева, д.пс.н., публикувано от Mila.bg

Заплахата от заразяване с коронавирусната инфекция присъства във всички измерения на ежедневието ни и променя в голяма степен това, което приемаме за познато и обичайно. Свързана е с усещането за невидим враг, което създава повишено напрежение, потиснатост и тревожност. Събужда редица съзнателни и несъзнавани страхове и опасения.

Безсилието пред опасността ни кара да изпитваме колебания и съмнения

В психичен смисъл опасността, с която се срещаме, носи характеристиките на общ травматизъм. Травмата е състояние, при което психиката на човека не е способна да преработи и преодолее голям брой дразнения и може да изпадне в ситуация на безпомощност, паника, шок и др. На индивидуално равнище в психичния апарат преобладава претоварването със стимули, съдържащи заплашващи съдържания, при които водеща е липсата на конкретни представи за заплахата.

Опасното притежава голям брой елементи и има множество разнородни симптоми. Съпроводено е от чувството за липса на перспектива и преживяването за загуба на контрол. Под въпрос е нагласата, че ефективно управляваме живота си. Безсилието пред опасността ни кара да изпитваме ежедневно редица колебания и съмнения, трудности при взимането на решения за неща - на пръв поглед елементарни. Такива, за които обикновено не се замисляме.

Преживяването на интензивен стрес, който се натрупва неусетно, води до редица соматизации – състояния, при които човек реагира с телесни симптоми спрямо психичните причини. Индивидът е склонен да соматизира тогава, когато е трудно да се понесе произтичащото и има нужда да се отреагира и „вентилира“ натрупаното напрежение.

Каналите за редуциране на тревогата са значително ограничени. Стресът от акумулирането на постоянни напрежения и тревоги води до натрупване на неудовлетвореност и страх. Невидимите аспекти на заплахата затвърждават преживяването на несигурност, обърканост и генерална неопределеност. Липсата на перспективи се асоциира с празнотата и депресивността.

Процеси на преувеличаване и процеси на отричане

Психичните измерения на ситуацията са образ на външните, но и на вътрешните заплахи. Не знаем дали сме заразени, дали сме носители на заразата, дали представляваме опасност за останалите. Психиката използва редица защитни механизми – качества, които притежава, за да предпазва и съхранява човека.

Защитните способи в настоящата ситуация се осъществяват в две основни крайности – процесите на преувеличаването и процесите на отричането. От една страна сме склонни да се страхуваме прекомерно, да позволим на паниката да вземе надмощие, а от друга – да се успокояваме, че няма нищо чак толкова страшно. Тенденцията е психичният апарат да реагира с регресия – състояние, при което да започнем да функционираме на по-ниско равнище от обичайното.

Психичните последствия от подобен травматизъм, с който се срещаме, със сигурност ще присъстват дълго време в живота ни. Ще се налага да се справяме с тях продължително и с редица усилия – индивидуални, семейни, социални и др. Към настоящия момент е необходимо да се опитаме да конкретизираме страховете си, за да можем да видим ситуацията под формата на някакъв вид разрешими проблеми.

Най-важното е да мобилизираме личните си сили в грижата за другите – за близките, за децата, за възрастните хора. Подходящо е да заменим негативния език, изпълнен със застрашаващи послания, с вид положителни думи. Позитивните значения могат да ни дадат известна форма на контрол върху ситуацията, да станат вид подкрепа за останалите и опора в една сложна реалност.

Добре е да осигуряваме загриженост и спрямо самите себе си с проекцията на бъдещето – с представата за добрите неща, които може би ни очакват в по-близкото и по-далечно бъдеще. Нужно е да се обърнем към позитивния си опит, когато сме се справяли с трудни и критични ситуации в живота си и когато сме имали чувството, че сме силни, сигурни и успешни.

Извънредността е нещо преходно

Не е лесно да се дават насоки и напътствия в извънредна и сложна ситуация, в която всички са уязвими. Съветите, инструкциите и алгоритмите на действие не са сигурно средство тогава, когато никой не знае ясните отговори и алтернативи. Поведението на внимание, зачитане и грижа е в състояние да донесе известно успокоение и увереност в оптимистичния изход. Извънредността е нещо преходно. Тя е внезапна, ужасяваща, но все пак ще приключи.

В този смисъл е важно да се опитаме да се съхраним физически и психически, отлагайки мисленето за ужасяващите сценарии. Без да подценяваме опасността, подходящо е да се опитаме да си представим и позитивните картини на предстоящото.

Затова от огромно значение е да търсим тези средства, които помагат да понижим равнището на стреса, депресията и тревожността, и които са вид профилактична мярка с оглед избягването на тежки психични състояния за в бъдеще.

 

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Връзката с жена е като ПИН кода - сбъркаш три пъти и си блокиран!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари