Професор Чорбанов: Ако човек с много антитела се ваксинира, може да се получи свръхреакция

65
"Огромният брой хора, които преболедуват вируса, изграждат траен имунитет и на практика няма смисъл да бъдат ваксинирани, а още по-малко да бъдат принуждавани", заяви професор Чорбанов
"Огромният брой хора, които преболедуват вируса, изграждат траен имунитет и на практика няма смисъл да бъдат ваксинирани, а още по-малко да бъдат принуждавани", заяви професор Чорбанов Снимка: Лилия Чалева

Държавата даде 600 милиона лева за ваксини срещу COVID, от които 2/3 вероятно ще изхвърлим, а за нашата са необходими между 5 и 15 милиона лева

 Това коментира в интервю за Dir.bg проф. Андрей Чорбанов от Института по микробиология към БАН. Преди дни той представи официално българския прототип на ваксина срещу Covid-19 на 15-ия световен конгрес за ваксини. Проф. Чорбанов е ръководител на екипа, разработил научната платформа.

Ваксината е тествана върху хуманизирани миши модели т.е. експерименталната част с животни е приключила и оттук нататък се чака да бъде изпробвана като комбинация на хора. Сега на ход е държавата да инвестира в нея, призовава българският учен.

Проф. Чорбанов е убеден, че ползите от разработването на ваксината надхвърля границите на коронавируса. По думите му това ноу-хау може да се ползва за разрабоването на много други вирусни инфекции, например срещу грип, и то с дълготраен ефект, далеч над този, който предоставят РНК и ДНК ваксини.

Тази седмица неговият екип е приключил и друг научен проект - разработването на противотуморна ваксина срещу меланом.

Микробиолъгът е категоричен и по дискусионния въпрос - трябва ли преболедувалият короновирус да се ваксинира? Отговорът е "не", защото естествено придобитият имунетет е много по-дълготраен от ваксинационния.

За пътя на откриване на нови ваксини, за битката на учените с коронавируса и проблемите, които се поставят на дневен ред, проф. Андрей Чорбанов разказва в интервю пред Dir.bg.

- Наскоро представихте българската ваксина на Световния конгрес на ваксини - какви бяха реакциите на форума и с какво е по-различна от останалите?

 - Учените винаги се вълнуват от чисто научните показатели, от идеята, от начина за въвеждане, от това как сме избрали компонентите. При създаването на българската ваксина е избран нов и много оригинален имунизационен подход, който може да се използва не само за сегашната пандемия срещу коронавируса, но и за разработването на най-разнообразни други ваксини.

Например, може да се използва за разработването на противогрипна ваксина. Сегашните са безкрайно неефективни. Това е причината да текат огромни конкурси в ЕК за създаване на противогрипни ваксини с милиони инвестици по простата причина, че няма за момента такава, която да осигурява необходимата защита. Именно затова се търсят платформи, нови механизми и идеи да се измисли нещо, което да бъде ефикасно и дълготрайно.

- А вашето ноу-хау би ли осигурило дълготрайна защита?

- Да, точно така. Хората, които разработват тези ваксини, често се подлъгват да търсят най-моногенните компоненти на вируса, тези, които са в пряк контакт с имунната система първоначално. Проблемът е, че точно тези компоненти са най-изменчивите и най-адаптиращите се и водят до неефикасност на една ваксина като защита за дълъг период на време. Тези промени правят нов серотип на вируса или нов щам на вируса, съвсем нов след много мутации.

За да се избегнат тези ефекти, могат да се търсят такива компоненти, които да бъдат непроменени във времето - това са т. нар. скрити епитопи, скрити вътрешни части на протеините, които при навлизане на вируса в клетката, биват представени на имунната система. Базирайки се на такъв тип епитопи може да се търси много по-ефикасна ваксина и именно такъв е нашият вариант.

При него изнамерихме такива компоненти на първия коронавирус - от 2002-2003 г., които са непроменени във времето, но са имуногенни и участващи във имунния отговор. При такава комбинация от много такива компоненти вече може да се очаква да има един стабилен имунен отговор, който няма да зависи от кратките мутации при развитието на вируса. Това е едната оригинална част на ваксината.

Втората е насочването. Всички такива компоненти, независимо дали са вирусни, белтъци, протеини, епитопи, каквото използваме ние, или информационната РНК на другите ваксини, монтират, грубо казано, в специални носители - липидни наночастици. Тези неночастици, които ние използваме, са 100% биосъвместими с нашата клетка, така че е абсолютно безопасно.

Нещо повече - в тези наночестици сме поставили такива елементи, които да бъдат разпознавани от конкретни рецептори от клетки, от които започва реализация на имунния отговор. Тези клетки се наричат антиген представящи клетки и те са стартиращите за един плътен дълготраен имунен отговор. Именно поради тази причина ние насочваме нашите наночастици чрез специален лиганд, монтиран върху тях, към такива рецептори върху клетките, за да гарантираме проникването на вирусния елемент директно в тези клетки. По този начин гарантираме първо ефикасност, защото така придвиждаме това, което трябва да предизвика имунната реакция, и второ, не по-малко важно е, така може да получиме необходимия ефект с много по-малко количество материал.

А колкото по-малко количество от една ваксина въвеждате в един човек, толкова по-малки странични и непредвидими реакции има. Така че комбинацията от тези две неща, които казах, прави нашата платформа много иновативна и нестандартна спрямо другите варианти, които се изоползват.

Това е абсолютно оригинално ноу-хау и е дело на моя екип. Самият проект е финансиран от два източника - института "Пастьор" в Париж и дарителска кампания граждани от България по света, прати пари за работа по темата. Така че най-важното е, че авторските права за тази ваксина са наши, български.

- Това ноу-хау може ли да се ползва едновременно срещу коронавирус и грип?

- Не, тази ваксина е само за коронавирус, но като идея, като механизъм може да се бъде използвана в много други аспекти, включително за разработването на противогрипна ваксина. И ако премине следващите тестове и се знае, че работи, ние ще знаем, че може да го ползваме и за други цели в бъдеще.

Например, руската ваксина "Спутник V" се базира на ваксината за ебола, в която смениха компонентите на ебола в тези вектори, аденовирусите, и сложиха тези на "Спутник V". Така че те използват някаква технология, която вече работи.

Същото представиха сега и на Световния конгрес на ваксините - платформа на фирма от Холандия, която разработва ваксини. Те използват стандартната ваксина за жълта треска, с жив вирус, който е отслабен. Такива са аденовирусите на ваксината на "АстраЗенека", "Спутник" и "Янсен", които са живи отслабени вируси.

Във ваксината срещу жълта треска холанците монтират компоненти на коранавируса. Така те едновременно могат да имунизират хората от Африка и Латинска Америка от жълта треска и коронавируса. Тази ваксина все още е в процес на разработка, но те също използват технология, която вече е разработена, за да сложат нещо ново.

Нашата идея е такава - разработвайки нашата изцяло нова платформа, ние може да я ползваме в бъдеще за много други цели. И не е задължително това да бъде спасителната ваксина за коронавирус, поради чисто технологична липса на време това да се провери и да се тества.

Трябва на откритията на българските учени да се гледа в малко по-дълготраен аспект и именно това е критерият за успеваемост на големите нации. Те инвестират в дългосрочни проекти и много от тях дават своите дивиденти и материална полза години след създаването им. Така те си гарантират един постоянен приток на ноу-хау и технологии, които използват за бъдещи проекти и ярък пример за това са САЩ, които инвестират в проекти с 15-20-годишна реализация.

Иначе казано, те не са алчни да получат резултати догодина, а знаят, че инвестирайки в такъви проекти, успешните от тях ще им гарантират просперитет след години. Докато правителствата в Европа и най-вече у нас искат резултатите след 6 месеца, ако може, за да бъде в техния мандат. Никой не инвестира в нещо, реализацията, на което може да се случи след 10 години.

- А разработената от вас ваксина за колко време би могла да се реализира?

- Ако мине тестовете - първа, втора и трета фаза, при ускорената процедура на досега одобрените срещу корановируса, една година е добрият вариант, не да се тества за 4 месеца като досегашните.

Но за това са необходими инвестиции от държавата. За всички в момента работещи ваксини държавите инвестираха много в производители, давайки им възможност да направят трите фази едновременно. Иначе фирмите никога нямаше да рискуват, защото, ако пуснете първа, втора и трета фаза едновременно и дадете 15 милиона и не сработи ваксината, това си е чиста загуба за вас. Затова се правят трите фази така: първа - за няколко десетки здрави хора и ако при тях всичко е наред, няма странични реакции и има ефект, се прави втора фаза с няколко стотин души и давате повече пари. Вече имате някаква яснота и ако и там всичко е наред, правите третата фаза, в която включвате и други групи - възрастни, бременни жени и деца.

Българската ваксина в момента е на фаза научен проект, който е приключил. Тествана е върху хуманизирани миши модели т.е. експерименталната част с животни е приключила и оттук нататък се чака да бъде тествана като комбинация на хора.

- За какъв размер инвестициия става дума, за да може да излезе ваксината като готов продукт?

 - Необходимата инвестиция е между 5 и 15 милиона лева. Само да кажа, че за ваксините тази година дадохме 600 милиона лева, от които 2/3 ще изхвърлим сигурно.

- Какво ще стане с този проект, ако държавата откаже да инвестира?

- Има скептичен и оптимистичен вариант. Скептичният е да си кажем това, което си казват всички научни екипи. Аз съм си свършил научната работа. Ще я публикуваме във възможно най-добро списание, ще я покажем на десетина световни конгреса по имунология, вирусология, ваксинология и т. н. Ще ни пляскат и толкова. В смисъл от научните екипи не се очаква нищо друго.

Оптимистичният вариант предполага, че с активна наша намеса ще си търсим производител, ще си търсим кой да направи тестовете, ще пропагандираме всякак този продукт. Но това е извън научната работа, предполага много усилия, много логистика, заинтересованост и т.н.

Но има варианти, например, представете си, казвам го илюзорно, но то е факт, чужда компания идва в ЕС и прояви интерес да я прави. Но понеже страната е извън ЕС, казва, че иска да се произвежда в България, за да бъде с европейски сертификат. Тя ще инвестира, ще направи тук нови лаборатории, защото новите технологии за вакснини не изискват производствени халета. Сещате ли се, обаче, каква ще бъде обществената реакцията - ще ни обвинят, че правим неща за пари. Именно заради това декларирахме, че ако държавата прояви интерес и реши да произвежда ваксината, ние ще подарим това ноу-хау на нея.

- Имате ли отговор от държавата?

 - Никакъв. Официално никой не се заинтересува от нашата ваксина, въпреки че няколко пъти го казах, включително и в неофициален разговор пред Министерство на здравеопазването. Единствено предишния септември президентът дойде на посещение в нашите лаборатории, поведе разговор с целия екип и прояви интерес. Това беше преди година.

 - Колко време смятате да чакате реакция от държавните институции?

 - Ние не чакаме. В момента работим по втори прототип, който в същото време е и принципно различен от първия. Той е финансиран от Фонд "Научни изследвания", работим заедно със Софийския университет и с Медицинския университет в София, продължаваме другите си проекти.

- Какво представлява този втори прототип?

- Той ще бъде тестван върху хуманизирана мишка от друг аспект. Тъй като мишките не боледуват от коронавирус, купуваме мишки от САЩ, на които е внедрен генът за рецептора, през който вирусът прониква в човешките клетки. Вкаран в мишите клетки този рецептор, мишките започват да боледуват от коранавирус. Така че ние ще тестваме новия прототип на ваксина, който е с различен носител - различна наночастица и различни компоненти вътре. Тук смисълът е различен. Първия го тествахме на човешка система, втория ще бъде тестван на мишка. Ние искаме той да бъде разпознат и работи при хора.

Нашите колеги от Медицинския университет намериха такива компоненти на вируса, които се разпознават едновременно от мишата и човешката имунна система. Така че ние ще направим пилотните експерименти на мишка, но знаем, че тези неща биха се разпознали при хора и ще работят при тях. Даже имаме предварителен договор с Шанхайския университет, които имат нужната лаборатория, за да тестваме реално заразяване на мишките с вируса.

Всички ваксини за коронавирус, които са на пазара в момента, не са тестване по този начин, а това е най-ефективният начин - имунизирате мишката и я заразявате с вирус. Ако ваксината работи, мишката живее, конролната група от мишки трябва да умре от вируса.

Следващият етап са тестовете върху хората, но тогава вече знаете, че ваксината реално предпазва. Знаете ли, че за ваксините, които са в момента на пазара, никой не знаеше каква е реалната им ефективност, разчиташе се именно на масовата ваксинация, за да се разбере какъв е процентът от ефикасността й. Те са тествани върху животни само за безвредност, никой нямаше време да чака да тества животни, защото това изисква няколко месеца.

- А докъде стигнахте с разработването на антитуморната ваксина срещу меланом?

- Този месец приключихме проекта и в момента пиша статия по темата, която да публикуваме. Ефектът се получава много добре и се надавям на много добри отзиви.

Меланомът е най-масовият тумор, страшно много са хората, страдащи и умиращи от това заболяване. На пазара има варианти на антитуморна ваксина срещу меланом, които са с различна успеваемост, но такава като нашата със сигурност няма. Още повече, че ние използваме природни източници за белтъци носители, които се изолират от черноморски рапан и градински охлюв. Принципно тези белтъци се използвани за масово нетипично стимулиране, т.е. като мощен имуностимулатор, но не и като ваксина.

- Бихте ли казали повече за проявения инвеститорски интерес към българската COVID ваксина?

- Имаше проявен интерес от двама инвеститори - единият от Близкия Изток, другият от Азия. Сега ние сме на 100% готови и разговорите с тях могат да продължат. Но аз пак ще кажа, че ние на този етап сме пасивни, защото искаме да дадем максимално време на българското правителство да каже какво мисли.

Ако България реши да има интерес да прави нови типове ваксини изобщо, а не да произвежда само стари, ние ще подарим тези разработки на страната и ще помогнем да се внедри. Това е най-доброто, което може да направим за страната си. Едва тогава, ако имаме пълен отказ или неразбиране, ние ще мислим какво да направим нататък, защото ако на този етап започнем да преговаряме с чужди фирми, нали разбирате, че още на първия ден ще искат да сключим предварителен договор, което автоматично означава друг инвеститор с други интереси да няма право да говори. И тогава обществото ще ни обвини в меркантилност.

- Какви други интересни научни платформи представиха на Световния конгрес на ваксините?

В света са разработват над 200 ваксини срещу коронавируса, а на форума бяха представени около 100, от тях 20 бяха за COVID. Това са най-разнообразни платформи, които са на различна степен на успеваемост.

Например беше представен вариант на ДНК ваксина срещу COVID, която е различна от познанитите ни векторни ДНК ваксини с аденовирусите. Представлява автономна генетична молекула, която може да се размножава при внасяне самостоятелно. Тя би следвало да бъде много по-безвредна от векторните аденовирусни ваксини, но там най-големият проблем е ефективността. Обикновено ДНК ваксините при миши модели работи много добре и често има проблеми при хора като ефективност. Именно затова при генетичните ваксини това е най-големият проблем, не се знае каква ще е ефективността.

Всички искат да правят генетични ваксини, такива са и одобрени в ЕС - РНК и векторни ваксини. Всички те са продукт на генното инженерство и имат два основни плюсове. Единият е за здравето, че не минава изобщо през вирус, копира се една част от неговия генетичен материал, което означава, че тази ваксина не може да генерира цял вирус.

При старите ваксини, които използват омаломощен вирус, в редки случаи той си възвръща първоначалните качества и заразява. Такава е полиомелитната ваксина - много рядко, едно на 10 000 деца страдаше от поливирусна инфекция след имунизация, а новите ваксини и толкова нямат. Така че, взимайки само част от вируса, копирайки го, вие вече изобщо не се занимавате с вирус и няма как с тази ваксина да причините заразяване. Това е основен плюс на генетичните ваксини.

Вторият плюс е в полза на производителите - много по-бързо се прави и по-лесно, отколкото да чакате вирус и да го размножавате.

Тези два плюса, обаче, са за сметка на ефективността. Ето защо е много трудно да се направи най-добрият баланс.

Най-добрата ваксина като имунизация е живата ваксина, жива клетка, която се вкарва омаломощена и дава перфектен резултат. Такава е БЦЖ ваксината с омаломощен туберкулозен бактерий - щам, който не е туберкулозен, но припокрива до голяма степен структурата на туберкулозния, и вкарвайки го, той създава перфектен имунен отговор на туберкулозата. Това е гениално, но при коронавирусните ваксини това не може да се направи.

 

 Дебатирахте ли проблемите с имунизацията срещу коронавируса по време на конгреса?

- Имаше голяма дискусия на тема имунизацията на възрастните хора, тъй като голяма част от тях изобщо не реагират на ваксини. И това е нормално, защото възрастните хора нямат качествата за реагират на тях.

Истината е, че хомосапиенсът като биологичен обект не е предвиден да живее много години. Това, че ние живеем над 50 г., а не колкото горе-долу имаме капацитет (45-50 г), е фактор на социум, здравеопазване, възможност на живеене в контролирана страна и т. н. Ако бяхме хомосапиенси в джунглата, нямаше да изкараме толкова години, защото с напредване на възрастта драстично спада възможността за адекватна имунна реакция. Затова сега се казва да се прави трета доза за възрастните хора.

Истината е, че някои възрастни реагират, защото и при тях не може да се говори за еднородна група хора. Това е като с пушачите. Има пушачи, които пушат всеки ден и изкарват до 100 години, но ако сравните групите, например 1000 пушачи с 1000 непушачи, ще видите разликите. Така и с възрастните - има хора, които реагират перфектно на ваксините, огромната група не. Именно при тях се използват най-силните ваксини, за да може да се извади максимумът от това, каквото е останало за реакция.

Сега се правят технологично нови ваксини и за фирмата производител това, че трябва трета, четвърта или пета доза какъв й е проблемът, ще ги направи. Тя не прави нарочно лоша ваксина, за да имате пет дози, защото тя е създадена с идеята двете дози да са достатъчни, но не се оказва така. Това се дължи на провокацията на имунната система.

Ще го онагледя с пример. Представете си една държава. Ако влезе един бандит, гранична полиция ще се наложи да действа да го хване, ако влязат 1000 бандити, ще пратите жандармерията да го спре, ако влезе армия - пращате своята армия - всъщност това е ваксинацията. Може да предизвикате различни по сила имунни отговори, които ще доведат до различни ефекти. Явно е, че този тип ваксини не провокират в пълна степен масовата реакция на имунната система с цел дъгосрочно формиране на имунна памет.

Наскоро СЗО публикува информация, че 60% от населението вече е компетентно за вируса чрез ваксинация или преболедуване. Най-големият спор е, когато се гледа ефикасността на ваксинация. Много пъти се казва, че голяма част от ваксинираните не боледуват. Само че не се отчита тази специфична популация от хора, които са преболедували и след това са ваксинирани. Да, тези хора няма да се разболеят със сигурност и не заради ваксинацията, а заради преболедуването, но те влизат в графата на ваксинираните.

 - Какво става, ако преболедувал с висока нива на антитела се ваксинира срещу коронавируса?

- Може да се получи свръхреакция, някаква възпалителна реакция на имунната система, защото, ако човек е изградил високи нива на защита, допълнителните дози могат да не бъдат добри. Именно затова аз смятам, че трябва да се въведе задължителен тест на всички преди ваксиниране, за да се разбере дали не са прекарали вируса без да са разбрали. Защото много хора го карат леко, като симптом се припокрива с другите сезонни вируси, и тези хора имат защита. Въпросът е кой ще плати тези тестове? Ами всеки лев, евро или долар, даден за превенция на нещо, се връща като спестяване на пари за терапии и лечение. Така че, ако се беше направила такава програма - да бъдат тествани преди да се имунизират, можеше да се спестят разни коментари за странични реакции, за неща, свързани със заболявания, които хората няма как да знаят.

- Съветът към преболедувалите обаче е да се ваксинират, защото губят защитните си антитела до половин година.

 - Изобщо не съм съгласен с подобно твърдение, което противоречи на здравия разум и научната фактология по отношение на имунологията. Адски голям проблем е за мен, когато неимунолози, коментират имунологични аспекти и проблеми, които се разискват на високи форуми и които дават обективна прецененка какво и как не трябва да се прави.

Фактът е, че има един малък процент преболедували и ваксинирани, които не реагират адекватно. И това се знае. При една ваксинация, когато ваксинирате 100 души, от 3 до 5 процента няма да реагират на ваксината. Но смисълът е, че останалите ги пазят.

Огромният брой хора, които преболедуват вируса, изграждат траен имунитет и на практика няма смисъл да бъдат ваксинирани, а още по-малко да бъдат принуждавани. Затова и силно настоявам да не бъде правено от чисто професионална гледна точка.

Действително за наличието на антитела се разбира, когато тестваш хора. Не винаги обаче тестът е лесен, защото, когато човек е прекарал заболяваето, се тества с кръв. Да, но много малка част от клетките на имунната памет са там, в огромната си част стоят най-вече в костния мозък и там чакат, когато имат среща с вируса, да реагират. Но така или иначе директното принуждаване на прекаралите заболяваето да се ваксинират намирам като крайно погрешно.

 - Защо тогава не се признава нивото на защита на прекаралите коронавируса след шест месеца?

 - Ясно е, че това е европейска директива, с която аз не мога да се съглася, защото по всички данни като общност тези групи са в пъти много по-защитени.

Изследване в Израел показа, че при тези групи от 6 до 8 пъти са по-малко леталните случаи при вторичен контакт с вируса спрямо ваксинираните и 15 пъти по-рядко се заразяват. Това е логично, защото придобития имунитет на хората, които се срещат с вируса в естествени условия е много плътен и много по-пълен.

Да, има информации, че вирусът частично потиска имунната защита, когато човек боледува, и при някои хора това се наблюдава. Но огромният брой хора, които го прекарват леко и то доста леко, на практика изграждат много добър имунитет и това е причината пандемията да се движи толкова бавно.

Много хора го прекарват много леко, не се регистрират по никакъв начин и те в системата се водят действена популация, както е модерно сега да се казва, и могат да бъдат да бъдат заразени. Но това не е така. Така че от този аспект много хора няма изобщо да се разболеят. И затова, т. нар. пик, където и да е по света, е един малък процент от населението. Да, това са много хора, част от тях умират, но от друга страна ситуацията не винаги е така както се представя от властите.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Младеж, девойка и мъж в купето на влак. Девойката е с много къса пола и дълбоко деколте, което те кара да... Девойката се опитва да привлече вниманието на младежа, питайки го какво чете. Той не обръща внимание дори на поканата ѝ да отидат до вагон-ресторанта. Накрая тя излязла сама от купето. Веднага щом затворила вратата мъжа казва на младежа:
- Ти в ред ли си? И ти се натиска! Аз така се възбудих, че бих изчукал и куче!
Младежа:
- Бау, бау...

Харесай Дунавмост във Фейсбук