Бившият конституционен съдия е категоричен, че няма технологично време за провеждане на референдум за еврото

"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право." Това заяви бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров, цитиран от БНР. Коментарът му идва само ден, след като магистратите се произнесоха по искането на президента Румен Радев и решиха, че председателят на Народното събрание няма право еднолично да спира инициатива за референдум.

Шамар за едноличните решения

Според проф. Киров решението на съда е ясен знак, че председателят на парламента не може да иззема функциите на целия законодателен орган. Той визира действията на доц. Наталия Киселова, която в качеството си на председател на Народното събрание (НС) не допусна до зала предложението на държавния глава за допитване за еврото.

"КС ни каза, че председателят на Народното събрание не може да се постави на мястото на самото НС и не може да решава въпроси от компетентността на парламента като колективен представителен орган," обясни експертът.

По думите на професора, доц. Киселова е била наясно с действията си. "Тя си е дала ясна сметка, че това действие противоречи на Конституцията," категоричен е Киров. Той определи опита за спиране на процедурата като "дребни хитринки и процедурни хватки", които не могат да отменят задължението на депутатите да се произнесат.

Какво следва по процедура?

След решението на Конституционния съд, предложението на президента Радев трябва да се върне в парламентарния дневен ред. Според проф. Киров, ако документите не са върнати на "Дондуков" 2, председателят на парламента е длъжен да ги разпредели по комисии. Следва изготвяне на доклад, обсъждане в пленарна зала и гласуване.

"Трябва да има завършващ акт на НС," подчерта конституционалистът. Той обаче уточни, че никой не може да задължи народните представители да гласуват "за" провеждането на референдума – те просто са длъжни да разгледат въпроса и да вземат решение.

Няма време за референдум

Въпреки "победата" на процедурата пред съда, реализацията на допитването изглежда невъзможна в настоящите срокове. Проф. Киров припомни, че законът изисква 45 дни за разяснителна кампания преди самия вот.

"Тези 45 дни, ако приемем, че парламентът вземе решение за провеждането на референдум, кога ще изтекат? След Нова година. Очевидно е, че няма време за провеждането на референдум с такъв въпрос," анализира ситуацията професорът. Според него в момента темата се използва предимно за "политическо говорене", тъй като при наличието на евроатлантическо мнозинство в парламента, изходът от гласуването е предрешен.

Сбъркан модел на пряка демокрация

Проф. Киров изрази скептицизъм относно бъдещето на референдумите в България. Според него проблемът не е в страха на елита, а във фундаментално сбъркания модел. Конституцията не дефинира въпроси, по които допитването да е задължително, и оставя крайното решение в ръцете на депутатите.

"Затова у нас никога няма да има смислен референдум. Не проведохме нито референдум за членството в ЕС, нито за членството в НАТО, не проведохме и няма да проведем за влизането в еврозоната," заключи проф. Киров.