Украински учени вече закупиха български семена за развитие на отбранителния си комплекс

Директорът на най-големия оръжеен концерн в Европа – "Райнметал", беше на официално посещение в България през изминалата седмица. Армин Папергер проведе срещи с президента Румен Радев, премиера и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. По време на тези срещи той изрази готовност германската компания да инвестира в българската оръжейна индустрия, като подчерта необходимостта от създаване на заводи за производство на барут на стария континент.

По информация на обществената телевизия БНТ, идеята за развитие на подобно производство в България беше застъпена и от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който призова за създаването на държавен завод за взривни вещества, като акцентира върху необходимостта от увеличаване на субсидиите в сектора на памукопроизводството.

"България трябва да има държавна фабрика. Това е инвестиция от 200-300 милиона. С голям капацитет. Едновременно с това Министерството на земеделието трябва да субсидира отново. Вие сте млади, но едно време имахме огромни блокове с памук и тогава имахме и барутни фабрики", заяви Борисов в Народното събрание.

Директорът на "Райнметал" Армин Папергер потвърди необходимостта от производство на барут, по време на срещата си с президента Румен Радев: "Европа трябва да се довъоръжава. Барутът е много търсен и са нужни химически заводи по натовски стандарти".

Защо памукът е ключов за производството на барут?

Връзката между памука и производството на барут се оказва изключително важна, както разкриват експертите от Института по полски култури в Чирпан. Проф. д-р Нели Вълкова, директор на института, обясни: "Това, което зная, всъщност го научих от наши колеги от Украйна, на които в момента е възложено да разработват отново отглеждането на памук в страната, който ще бъде използван за тази военна промишленост там, и се оказа, че всъщност от нашите късовлакнести памуци, които ги отглеждаме в България, след обработка със сярна и с концентрирана азотна киселина се получава нитроцелулоза, която е силно възпламенима и която се използва за направата на този барут".

Оказва се, че именно българските сортове памук с къси влакна са подходящи за отбранителната индустрия, докато сортовете с по-дълги влакна намират приложение в текстилната промишленост. Преработеният памук съставлява над 90% от компонентите на бездимния барут, използван при огнестрелни оръжия и артилерия.

Интересен факт от разследването на БНТ е, че преди седмица украински учени са закупили семена от българските сортове памук, за да подсигурят собствената си отбранителна индустрия.

Европа и България изправени пред предизвикателства

Проблемът е, че едва 1% от световното производство на памук се пада на Европейския съюз. По данни на американския Департамент по земеделие, над 60% от световните добиви идват от Китай, Индия и Бразилия.

Според проф. д-р Нели Вълкова, през 70-те години в България са били засявани около 1 милион декара с памук, докато днес площите са драстично намалели. В Европейския съюз само три държави субсидират тази култура – Гърция с 250 хиляди хектара, Испания с около 50 хиляди хектара и България с най-малко площи.

"Мисля, че нашите земеделски производители са достатъчно добри, имат достатъчно натрупан опит и могат да отглеждат памук. Стига наистина да се интересуват сериозно от отглеждането на културата, да не я правят само за да получат субсидия", категорична е проф. Вълкова.

Технически предизвикателства пред развитието на отрасъла

Реколтата от памук може да се събере само със специален комбайн. На въпрос на БНТ дали има такива машини в България, проф. Вълкова отговаря: "Да, има. Такива комбайни има, намират се рядко, но могат да се наемат комбайните. Ние в Института също наемаме комбайн от съседен земеделски производител".

Обработката на суровината също е сложен и скъп процес. След жътвата памукът преминава през няколко етапа на обработка, включително изчистване и пресоване в бали. Процесът на "омаганяване" реално отделя влакното от останалата част на растението.

Допълнително предизвикателство е липсата на напоителни системи, която значително намалява потенциалните добиви. "С водите получават по 400-500 килограма добив, докато при нас, при тези сухи условия, аз ви казах от 150 до 200 килограма добив", обяснява проф. Вълкова.

Сеитбата на памук през 2025 година ще започне в края на април. Очаква се да бъдат засети около 30 хиляди декара, което според експертите е крайно недостатъчно за захранването на един бъдещ завод за барут.