Проф. Димитър Димитров: 50 милиона лева не достигат на университетите у нас

0
Образованието е приоритет на правителството, но дали е и на всички партии, които участват в некоалицията, чуди се ректорът на УНСС
Образованието е приоритет на правителството, но дали е и на всички партии, които участват в некоалицията, чуди се ректорът на УНСС Снимка: УНСС

Образованието е приоритет на правителството, но дали е и на всички партии, които участват в некоалицията, чуди се ректорът на УНСС

Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), даде интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

Съветът на ректорите отбеляза 30-годишен юбилей. На празничното Общо събрание нямаше празничност, защото тържествеността бе помрачена от проблемите с недостатъчното унизително финансиране от държавата, които повличат със себе си всичко останало и изправят университетите пред единствената алтернатива, за да не ги закрият да се отворят към чужди студенти. Но пък за тях няма достатъчно стимули за привличане. "Парите следват студента“ се оказва стара и не работеща вече формула, а нова държавата не предлага. Затова ректорите ще се обърнат с отворено писмо до президента и премиера, по повод ниския бюджет, планиран за висшето образование за догодина, в който няма надграждане на нито една започната от тях политика. Ще бъде ли чут техният призив? И ако не, какви последици и предизвикателства се изправят пред университетите? Наш гост е проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство. Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", проф. Димитров.

Здравейте, на вас и на вашите слушатели.

Поканих ви за събеседник по темата, защото в предишния разговор вие представихте вашите мениджърски решения за управление на УНСС и успявате, въпреки политическите кризи, хаоса, липсващите и намалени бюджети. Не такава е картината сред повечето останали университети. Приложим ли е при тях вашият пример?

Ще започна малко по-отдалече, от вашите думи за тържественото събрание за 30-годишнината на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България. Наистина имаше момент тържествен, когато отбелязахме развитието на тази институция, но в същото време съвпадна с гласуването на вота на недоверие към правителството и не дойде министър-председателят или министърът на образованието, както и депутати, които бяха ангажирани с вота. Всъщност присъства само г-жа Йотова, вицепрезидентът на Републиката. Така че ние си обсъдихме помежду си нашите проблеми с представители на синдикатите, с представители на студентските организации. Защото има нужда от такова обсъждане. И тези модели, които съществуват в момента и които държавните висши училища прилагат, е необходимо да бъдат променени. Но пък колкото и да се променят тези модели, ако няма достатъчно финансов ресурс, то ще бъдат напразни усилията. Нашият университет, образно казано, печели от мащаба като по-голям университет, университет базиран в София. Зависи, разбира се, и от амбициите и усилията на академичния колектив, който работи. Но за други университети вероятно има такива проблеми. И начинът на финансиране, досегашният, допринася за задълбочаването на тези проблеми. Ако имам малко повече време, мога да разкажа за принципа “Парите следват студента“ и какво трябва да се променя в това отношение.

Да, точно за това е следващият ми въпрос. В какво се състои недофинансирането на университетите? Тук уточнявам, че на въпросното празнично Общо събрание на Съвета на ректорите представихте в доклад различни модели за възможности за подобряване на това финансиране. Но най-напред, моля ви, обяснете ни в какво се състои недофинансирането и липсата на внимание, нека по-евфимистично да се изразя, от страна на държавата?

Да, добър евфимизъм. От десетина години, даже малко повече, субсидията на един студент беше намалена от 960 лв., не мога да си спомня точно левчетата, но беше променена на 690 и няколко лева. Това е от 2011 г., когато започна тогава финансовата криза. И от тогава тази субсидия не е променяна. Миналата година се промени със 7 лева и стана 700 лв., нещо такова. Тоест, дълго време тази тенденция на недофинансиране продължава. Но сега, когато имахме няколко години с двуцифрена инфлация, с променени цени на ресурсите, на които една бюджетна организация не може да реагира толкова бързо, при регулирани такси, при регулирани бюджети, регулиран брой на приема на студенти, това определено създава затруднения. Принципът долу-горе повечето хора си го представят така, когато студентът се запише във вашия университет държавна поръчка по определен от държавата ред, с него идва и субсидията, която получава съответният университет. Това до някъде работи, до някакво време, тъй като до преди години имаше достатъчно брой кандидат-студенти и университетите запълваха капацитета си. Когато обаче няма достатъчно вече кандидат-студенти, и то не говоря изобщо за кандидат-студенти, ами за грамотни, умни, амбицирани кандидат-студенти, които да влязат в този университет, тогава възниква проблем. Аз се чудех за някакъв такъв по-опростен пример, който да дам. Но ако един университет може да обучава 10 000 студента, има съответен сграден фонд и преподавателски състав, и всичко около него, а всъщност обучава, записали са се в него 5000 студента, този университет вече има проблем. Той трябва да си поддържа сградния фонд, не може да освободи толкова лесно преподаватели и служители, защото не се знае, какво ще стане следващата година. И от там започват проблемите на различни места. Все пак, за да се реагира на ситуацията, която пак казвам, продължава вече 12-13 години, а и преди не сме били чак толкова в цветущо състояние, правителството на няколко пъти, различни правителства, това започна още, когато Красимир Вълчев беше министър, на няколко пъти приемаха едни постановления за минимален размер на началната заплата, с която стартира асистент във висшите училища. И съответно известна сума за подкрепяне на университетите така, че те да могат да си позволят тези минимални заплати. Това стана през 2020 г., след това се повтори 2021, 2022, 2023 г., с отделни постановления се добавя нещо към заплатата на преподавателите. И то само на преподавателите, не говорим за администрацията на университета или за техническия персонал на университетите. Което започна доста да ерозира и да променя принципа “Парите следват студента". Във всеки бюджет започнаха да се появяват отделни редове за компенсация на миналата година, пък за следващата година, пък за по-следващата година. И малко стана сложно да се следи, какво получават университетите и какво трябва да дават за заплати. Като пак искам да повторя, че такива пари за увеличение на заплатите на администрацията няколко години не са предвидени в бюджета. Това става за сметка на собствените приходи на университетите от чуждестранни студенти, от наеми, от платено обучение или от някакви икономии, които евентуално биха направили. Така че това започна да създава доста проблеми в българските университети. Като добавите и това, че средната работна заплата се увеличава, минималната работна заплата се увеличава, а нямаме компенсации за подобен ръст на минималната заплата чрез бюджета. Като добавим и неизбежното сравнение с други сектори в държавата, има известно напрежение: защо е такова отношението към висшето образование в България.

Вие какво предлагате? Какви варианти?

Това, което се обсъди тогава, това беше проект на становище, съвместен доклад между мен и акад. Христо Белоев, ректор на Русенския университет и двамата сме членове на Управителния съвет на Съвета на ректорите. Това, което се предлага, е да се подобри този, досегашният модел “Парите следват студента" и да се премине към един, с модерната думичка, хибриден модел за финансиране. Тоест, върви тази субсидия, тя в момента се коригира и с резултатите по качеството, които всеки университет е постигнал, долу-горе от държавната субсидия, която получава всеки университет – около 40% е субсидията за студент, коригирана, плюс резултатите по качеството - още 60%. Но пак казвам, тези средства са свързани с бройката на студентите. Но някъде има нужда да се запази ценно направление в държавата, което не съществува в други университети. А закриването един път, после няма да позволи да се отвори в същия университет, ако има нужда евентуално. След това другите предложения бяха свързани с това за създаване на няколко фонда, или няколко програми към Министерството на образованието, които да подкрепят ключови направления в работата на университетите и да не минават непременно през субсидията. Сега например, един университет получава много малко средства за капиталови разходи. Той така или иначе трябва да поддържа големия си сграден фонд, спортни бази, спортни площадки, дейности, свързани със социалните активности на университетите. И тези средства са недостатъчни, понякога има нужда от ремонти, нещо се случва аварийно, което пак университетът трудно може да направи сам. Или пък изграждане на нов фонд, ако стария не отговаря. И един такъв централизиран фонд за капиталови разходи, който работи на проектен принцип, би помогнал на университетите, на някои от тях, които имат най-голяма нужда, да се справят с тези проблеми. Нещо подобно на програмата за саниране и модернизация на студентските общежития, която е успешна и работи точно на проектен, приоритетен принцип. Другият въпрос, който е също свързан с финансирането и то пак по приоритетни направления, е свързан с дигитализацията на висшето образование. Там има нужда и за киберсигурност, и за повече информационни технологии в университетите, и за физическа доставка на компютри и на техника, която трябва да бъде там. Защото започнахме да изоставаме и от средните училища. Аз имах възможност, и го казах и на събранието, да посетя доста средни училища в България, нашите потенциални кандидат-студенти са там. Ами някои от тях изглеждат много добре, и осветени, и с добро отопление, с интерактивни екрани, с компютърни зали, с модерно обзавеждане. Нещо, което не съществува в доста университети, които още използват старите мултимедии, не говоря за черните или белите дъски. Така че има нужда от такава централизирана подкрепа за дигитализацията или, ако щете, електронизацията на българското висше образование. Защото то е вече въпрос на капацитет, пак нашият университет има някакъв потенциал, създаден в това отношение, което поддържаме на ръба: хората от Дирекция "Информационни технологии“ виждат, че техните колеги навън получават доста по-добри заплати. Но все пак ние с някакви общи усилия и малки хитрини успяваме да поддържаме този потенциал, пък сме и по-голям университет, печелим от мащаба. Но за по-малки университети не мога да си представя те как се справят със заплахите за киберсигуронстта, с изграждането на нови мрежи за Интернет и за Wi-fi за безжична връзка. Ние буквално тия дни, днес е вторник, в четвъртък ще дойде министърът на образованието и там ще открием иновативна зала за преподаване по педагогика. И в същото време ще открием и новата ни мрежа, която изцяло е оборудвана от нашия университет, проект за около 3 млн. лв. Това пак беше свързано с проектиране, доста сериозно изработване на техническото задание, тоест, изисква определен капацитет, за да може да го направите, даже и да имате парите ще бъде проблем за някои университети. Още нещо, политиката по доходите, тя трябва да бъде решена не непременно чрез субсидията, а чрез ръст, който може да бъде обвързан или с минимална работна заплата, или със средна работна заплата, или с някакъв друг показател. Да не се молят университетите всяка година: дайте ни 20 млн., дайте ни още 3 млн., или 5 млн. не достигат там, да разпределим тези пари, които сте ги дали. Защото след този начин на действие да дадем високи заплати на асистентите, трябва и другите да получат подобаващи заплати, и то да бъде йерархично балансирано, съобразено с ръста на заплатите. Така че долу-горе в тази посока вървят нещата, като не забравяме служителите и администрацията на университетите, защото започваме да имаме проблеми и в това отношение. Хора, които са работили доста години в нашия университет, започват да напускат и мотивът им е, че заплатите другаде са доста по-високи. И го правят, колкото и да са лоялни към университета. Нещо, което не съм наблюдавал в досегашната ми практика.

Проф. Димитров, а вие имате ли обяснение за планирания нисък бюджет за висшето образование в националната план-сметка за догодина?

Нямам обяснение. Аз съм слушал на няколко пъти министъра на финансите и министър-председателя, той идва тук на посещение при нас, откривахме новата библиотека. Между другото, без да имаше специално финансиране от Министерския съвет за около 2 млн. лв. ние нямаше да можем да направим този ремонт със собствени средства или със заделяне дълго време на някакви средства. Значи иска се целево финансиране за някои неща. Така че това, което съм чувал, да се върна пак на вашия въпрос. Образованието е приоритет на правителството, казват те, но дали е и на всички партии, които участват в не коалицията, така да се каже. В същото време тук трябва да намери израз в бюджета, а пък сега при различни обсъждания виждам, че насоката и това, което чухме и на Общото събрание и от синдикатите, е, че доходите в университета ще бъдат задържани на същите равнища, както 2023 г., тоест за 2024 г. няма да има ръст. И не мога да си го обясня, защото ние не искаме стотици милиони или нещо друго, а спорът е за 43 или 50 млн. лв., които да бъдат добавени към досегашния бюджет на държавните университети, което е нормална сума. Отделно като процент от брутния вътрешен продукт, относителен дял на разходите за висше образование от брутния вътрешен продукт, той спада от 0,71% на 0,65%, с 6 или 7 десети пункта от процента. Което пак не е добре, защото ние изоставаме и в сравнение със средноевропейските държави в сравнение изобщо с държавите от ЕС. Студентите ни, които учат в момента, спрямо 100 000 души от населението, също не са прекалено много, а сме някъде във втората половина на Европейския съюз. А пък без квалифицирани хора, без квалифициран персонал никой инвеститор няма да дойде тук, защото не му трябват хора с минимални заплати и ниски квалификации. Към това може да добавите и демографската криза: доста хора отиват да учат и в чужбина и остават и там да работят. И затова ние ще загубим потенциал, това е големият проблем, не че тази година някой университет няма да има 13-та заплата или нещо друго. Но ние ще загубим потенциал и няма да можем да си партнираме с европейски университети по различни проекти.

Грубо казано, държавата се цигани за едни 50 млн. на фона на 200-милиарден бюджет, много странно звучи?

Ами, да. За съжаление е така. Синдиктите там бяха и на събранието, и отделни срещи сме имали със Съвета на ректорите, стартираха една петиция, там по тяхна линия казват, че може да има и протестни действия. Ние искаме аргументирано да обясним, защо това се случва, защото резки промени, особено в образованието не могат да се правят, то е свързано с капацитет, свързано е с хората, пазарът на труда на тези хора не е толкова гъвкав, така че днес да работят едно, утре друго. Някои от тях имат много сериозни специализации, свързани са с техника, апаратура, специфични методи за изследване. Не се създава лесно един научен работник или изследовател, както и не се поддържа лесно един университет. Много лесно може да бъде съсипано това нещо, но после трудно може да бъде възстановено. А пък без подкрепа от науката, от научните изследвания, темата за науката пък съвсем не ми се отваря, защото и там има недофинансиране. И пак казвам, то не е субективно усещане, ами сравнено с нормални, европейски индикатори. Колко пари се отделят за наука, за иновации, за висше образование, сравнено със страните от ЕС.

Обръщате се с отворено писмо до президента и премиера за този нисък бюджет. Оптимист ли сте, че ще бъдете чути, след като сам казахте, финансирането спада като процент от БВП от 0,75 на 0,6?

Нека да запазим оптимизма, как да кажа реалистичен оптимист или реалист?

Или оптимистичен реалист?

Да. Но политическата криза, която от доста време се върти, виждаме вотове на недоверие, утре ще се разпадне това, другото ще стане, бюджетът се приема август месец, вместо да се приеме предната година ноември. Другият бюджет няма време да се изпълни целият бюджетен цикъл, който стартира март-април. Има нормална комуникация с Министерството на образованието, с Министерството на финансите, с парламента, с парламентарните комисии. В доста случаи Съветът на ректорите възлага големи надежди, но в доста случаи сме затруднени в тази комуникация. С кого да комуникираме? То няма парламент в някакъв момент, бюджетът е същият. Две години работихме със стария бюджет, който не беше актуализиран, поради липсата на нов бюджет. И малко нещата стават хаотични, кой точно ще вземе това решение, защото всички подкрепят, и така би трябвало да бъде. Аз не виждам някой да каже: не, висшето образование няма да ги получи тези пари. Но...

Но не ги получава?

Не ги получава, да. Надявам се, че когато бюджетният процес сега ще стартира, ще намерим разбиране и в Комисията по образование, ще намерим разбиране и в Комисията по бюджет и финанси, защото всички неща в държавата са взаимосвързани и няма как вие да намалите нещо, защото ще страдат и другите системи след това. Защото няма да се произвеждат инженери за индустрията, няма да се произвеждат мениджъри и икономисти, също за индустрията, или учители за училищата. Така че те са обвързани нещата и трябва да се поддържа баланс, това е ключовата дума.

Каква е ролята на Съвета на ректорите? Максимално ли е използван вашият интелектуален и управленски потенциал?

Ами, мисля, че малко се надценява ролята на Съвета на ректорите. Ние по закон даваме становища, и при нормална обстановка, при нормално комуникиране с инситуциите има време за такава реакция. Но ако нещата станат много аварийни – от днес за утре, проект за бюджет, пък той променен, пък Съветът на коалицията нещо друго е решил, малко трудно се реагира в такава ситуация. Но Съветът на ректорите има голям потенциал, не само като ректорите, които участват, а ние в много случаи помагаме, когато има предложения за промени в закона, или сливанията, ако си спомняте преди 1-2 години.

Този въпрос е още актуален, между другото, и ще ви създава главоболия.

Да, той е актуален, но може да се намери и мисля, че се търси по-интелигентно решение за споделяне на ресурси, а не административно решение на тези въпроси. Но ние го споделяме с цялата академична общност в нашите университети, така че и колегите да бъдат информирани, пък и да намерим по-добро решение за това нещо. И между другото този доклад, който изнесох на Съвета на ректорите като негов Главен секретар, е също плод на колективни усилия, не е лично мой.

Когато държавата, чрез министрите си решава съдбата на висшето образование, допитва ли се до вас? Възприема ли вашите идеи, или ви изслушва от учтивост, или изобщо ви пренебрегват?

Бих казал, че са по средата някъде. Не се взимат такива решения, има публично обсъждане, така е по закон, трябва да има известен период за публично обсъждане. Но би могло да бъде по-активен този диалог, така да кажа. Но понякога няма време, в тази ситуация нали, бюджетът е приет август месец, следващият бюджет трябва да бъде приет ноември месец. И тази комуникация се загубва, то иска технологично време да се обработят всички тези неща, да се обмислят добре, да се види... Да не говорим там, на коалиционно, партийно равнище, виждаме, че и сега има някакви промени в структурата и философията на бюджета. Но академичната общност, университетите и БАН, също да не го забравяме, могат да бъдат използвани много по-активно за решаването на каквито и да е проблеми. И аз, миналия път, когато бях гост при вас казах същото.

Вие споделихте, че не ви използват рационално.

Точно така, да.

И сега, ако ми позволите, няколко въпроса вече не към главния секретар на Съвета на ректорите, а към специалиста в областта на сигурността. Бихте ли сравнили рисковете от двата военни конфликта - войната в Украйна и войната на Израел срещу “Хамас"?

По-големият риск е от втория конфликт, който сега възникна. Там виждаме и повече жертви и възможност за по-голяма реакция. Някак си с първия конфликт, войната в Украйна, като че ли свикнахме. Там има някакви позиционни действия, има някаква умора. Но нещата много бързо могат да се променят. Но както ѝ да е, там е НАТО, ЕС, военни решения, там са малко по-малки рисковете. Има си рискове, виждате и за корабоплаването, и за авиацията. Но от другия конфликт, който е свързан с Близкия изток, е опасността от мигрантска криза, от голям поток на мигранти. Те не стават толкова бързо нещата, но в някакъв момент това може да ескалира. Защото хората от сектор Газа и от съседни държави могат да се възползват от това нещо, а България е много близо до този район.

Коя от двете войни ще свърши по-рано и ще се стигне до мирни преговори?

Трудна прогноза, но според мен това, което е в Близкия изток, то просто е много остър там конфликта. Той не че е спирал по някое време, но ще затихне, по моята скромна експертна оценка, защото той не може да има безкрайна ескалация. А пък и намесата на международната общност е доста сериозна. И може да се намерят лостове за въздействие в тази посока. Докато войната в Украйна може да продължи доста време. Но винаги, всички конфликти завършват с политическо решение. Чисто военно решение, даже и да има пълна победа на единия или на другия, което в съвременните условия не го виждам как ще стане, се търси политическо решение. Разбирателство за някакъв определен период.

Поведението на България между двата конфликта? Тя е горе-долу по средата.

По средата, и то от гледна точка на веригите на доставки, пак сме по средата. Защото виждате, възникнаха проблеми сега с Червено море, и този път, който минава през Суецкия канал и Близкият изток със сухопътни коридори, повлияни от конфликта. Горе са затворени коридорите през Русия и Украйна. Това ще увеличи натиска върху България и ние трябва много внимателно да ги следим тези неща в тази ситуация, само това бих могъл да кажа.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря.

Гостува ни проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство и главен секретар на Съвета на ректорите на България.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Календар - новини и събития

Виц на деня

Учителката:
- Иванчо, можеш ли да ми кажеш един нос на Черно море?
- Еми не.
- Браво! Шестица!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари