Между традицията и съвременността

Историята на студентския празник в България е неразривно свързана със Софийския университет - първото и единствено висше учебно заведение в страната до 1920 година.

Създаване на първия български университет

На 1 октомври 1888 година е поставено началото на висшето образование в България. По инициатива на двама видни свищовски интелектуалци - Иван Шишманов и Емануил Иванов, е създаден Висш педагогически курс с историко-филологическо отделение към класическата гимназия. Със законодателен акт от 1 януари 1889 година курсът прераства във висше училище, като към него са добавени нови отделения (факултети).

Утвърждаване на празника

Съгласно параграф 25 от общия правилник на университета от 1905 година, денят 25 ноември (8 декември по нов стил) - празникът на Свети Климент Охридски, се установява като официален празник на университета. На този ден се е провеждала тържествена церемония по представяне на новия ректор, чийто мандат е бил едногодишен. Традицията е включвала отчет на стария ректор за развитието на университета и академична реч на новоизбрания.

Трансформация през годините

В началото на ХХ век университетът отваря вратите си и за женско присъствие, като започва да приема девойки за студенти. До 1919 година празникът запазва своя академичен и културен характер.

В периода след 1919 година, в контекста на социалните и политически промени в България, празникът придобива политическа окраска. По време на тоталитарния период празникът претърпява съществени промени, като за определен период дори е премахнат от календара. През 60-те години на ХХ век е възстановен, но е използван като инструмент на партийната власт.

През последните няколко десетилетия 8 декември постепенно възвръща първоначалния си смисъл и характер, утвърждавайки се отново като автентичен студентски празник.