Насекомото чака своето научно признание над половин век

Нов за науката вид дива пчела, чиито първи екземпляри са събрани край Слънчев бряг още през 1972 година, най-после получи официално научно име и описание. Таксономистът Томас Дж. Ууд именува насекомото Andrena bulgarica в мащабно изследване за биоразнообразието на Балканите, публикувано в края на април 2026 година, свързвайки историческите находки с нови открития по долината на река Струма.

Мистерия на повече от 54 години

Историята на откритието започва преди повече от половин век, разкри Meteo Balkans. Според данните в Journal of Hymenoptera Research, четири женски диви пчели са уловени в района на Слънчев бряг през юни 1972 година. Те остават в научните колекции без собствено име десетилетия наред, скрити сред сходни представители на рода.

Разплитането на таксономичния възел се случва едва след откриването на нови екземпляри през 2018 и 2024 година в районите на Петрич, Сандански и село Генерал Тодоров. Именно женска пчела, намерена край Генерал Тодоров на 19 май 2024 година, е определена като холотип – главният екземпляр, върху който се базира новото откритие. ДНК анализите и финото сравняване на външните белези категорично свързват старите морски находки с новите от Югозападна България и един екземпляр от Северна Гърция.

Как изглежда българската пчела

Видът носи името на България, след като старата номенклатура освобождава подобно наименование. Женските достигат дължина между 10 и 11 милиметра, като горната част на тялото им е покрита със златистокафяви власинки, а тези за събиране на прашец са оранжеви.

Експертите предупреждават, че разпознаването на Andrena bulgarica в природата е изключително трудно. Сигурното определяне изисква микроскопско изследване на структурата на лицето и пунктировката. Мъжкият представител на вида все още остава напълно неизвестен за науката.

Балканите като гореща точка

Новата пчела е описана в рамките на мащабна ревизия, обхващаща Албания, България, Гърция и Северна Македония. Регистрирани са общо 273 вида от този род, като 186 от тях се срещат у нас.

„Южните Балкани представляват глобално значим център на разнообразие за рода Andrena“, посочва авторът на изследването, отчитайки високото ниво на ендемизъм в региона от 10,3 процента.

Към момента осемте известни екземпляра на Andrena bulgarica не са достатъчни, за да бъде видът обявен за застрашен. Следващата голяма цел пред биолозите е да открият мъжките индивиди и да установят кои са предпочитаните растения, осигуряващи прехраната на този нов за науката български вид.