Гордана Силяновска-Давкова: Гоце Делчев беше и ще бъде част от нашата история

Нов опит за присвояване на българско историческо наследство - така може да се определи поредното изявление на президента на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова, която по повод 122-годишнината от гибелта на Гоце Делчев го обяви за част от македонския народ и история.

В своя официален пост във Facebook на 4 май, Силяновска-Давкова написа: „Гоце Делчев беше и ще бъде част от нас, от нашата история, настояще и бъдеще!" Изявлението й бе направено след посещение на църквата „Св. Спас" в Скопие, където са положени тленните останки на революционера.

Исторически спорове и различни интерпретации

Президентът на Северна Македония определи Делчев като „най-ярката фигура на македонското революционно национално дело" и „основател на македонския републиканизъм". Тя добави, че „не е случайно, че той почива тук, в двора на красивата църква 'Свети Спас', на македонска земя и под македонско небе", пропускайки факта, че тленните му останки са били предадени на тогавашната Народна република Македония през 1946 г. под натиск от Югославия и СССР.

Изявлението на Силяновска-Давкова идва в момент, когато историческите спорове между двете държави продължават да създават напрежение. Българската позиция е категорична - историческите документи и свидетелства показват, че Гоце Делчев се е идентифицирал като българин, а революционната му дейност е свързана с българските македоно-одрински комитети.

Реакции от България

Изказването предизвика недоволство в България, където Делчев е почитан като национален герой и символ на борбата за освобождение на Македония и Одринска Тракия от османско владичество. Историци и политици от българска страна многократно са посочвали, че самият Делчев е имал ясно българско самосъзнание и е определял сънародниците си като българи.

Продължаващ дипломатически възел

Спорът за идентичността на Гоце Делчев е част от по-широк исторически и политически конфликт, който продължава да възпрепятства пълноценните отношения между двете съседни държави. Въпреки усилията на смесената историческа комисия, компромисно решение по този въпрос изглежда далечно.

Историците от двете страни на границата имат различни интерпретации. Докато някои македонски историци го определят като "интернационалист и радетел за регионална автономия", българските изследователи посочват многобройни документи, в които революционерът изрично се самоопределя като българин.

Както казва проф. Ангел Димитров, съпредседател на българо-македонската историческа комисия: „Дискусията за идентичността на Гоце Делчев е резултат по-скоро от политически изявления, отколкото от работата на историците."

Днес, 122 години след смъртта си, Гоце Делчев продължава да бъде фигура, която едновременно обединява и разделя две съседни държави, чиято интерпретация на общата им история остава противоречива и политически натоварена.