Последният ден на българските ракети "Скъд" и "Фрог" като оръжейни системи

На 30 октомври 2002 г. Министерството на отбраната обяви официално края на една ера в българската военна история. От тази дата ракетните комплекси СС-23, "Скъд" и "Фрог" престанаха да съществуват като оръжейни системи в Българската армия, отбелязва БТА в своята емисия "Вътрешна информация".

Пътят към унищожаването

Решението за унищожаване на ракетите беше взето в края на 2001 г., когато България очакваше покана за членство в НАТО. На 19 декември 2001 г. Народното събрание прие декларация с 178 гласа "за", три "против" и два "въздържали се", която препоръча на правителството до 30 октомври 2002 г. да унищожи окончателно ракетния комплекс СС-23.

"Решението на правителството за снемане от въоръжение на ракетите е израз на ясна и консолидирана българска позиция по получаването на пълноправно членство в НАТО като безусловен външнополитически приоритет," се казваше в мотивите на декларацията.

Американска помощ и протести

На 31 май 2002 г. в София беше подписан меморандум за разбирателство между България и САЩ за подпомагане при унищожаването на ракетите. Американското правителство осигури финансовите средства за проекта, който предвиждаше унищожаване на повече от 100 ракети.

Процесът не протече безпроблемно. Генерали и офицери от резерва протестираха срещу решението, като твърдяха, че с унищожаването на ракетите СС-23 България губи последното си средство, което би респектирало евентуален нападател.

Технически детайли

От 10 септември до 26 септември 2002 г. бяха взривени бойните глави на ракетните комплекси СС-23, а от 26 септември до 30 септември - бойните глави от ракетите "Фрог". На 19 октомври на полигона в Змейово край Стара Загора беше унищожена последната бойна част.

Обезопасените части на ракетните комплекси се унищожаваха чрез механично и плазмено рязане във великотърновския клон на "Терем". През процеса имаше и инцидент на 16 октомври 2002 г., при който четирима работници бяха ранени при механично унищожаване на детайли от ракета "Скъд".

Гласове срещу и за

Военният министър Николай Свинаров обясняваше, че СС-23 са ракети с широк спектър на действие, който не отговаря на отбранителния характер на военната доктрина на България. "Поддържането на ракетите като военно средство не помага за повишаване на доверието на международната общност към България," заяви той през октомври 2001 г.

Американският посланик Джеймс Пардю подчерта важността на операцията: "Унищожаването на ракетите ще бъде извършено по възможно най-безопасния и екологично чист начин."

Регионални протести

Процесът предизвика опасения и протести в редица региони. Жители на перничкото село Студена, където щяха да се демонтират компоненти на ракетите, организираха протести. Кметът на Студена Ивайло Драгомиров заяви, че населението няма да допусне ракетните двигатели да бъдат унищожени на територията на селото.

Мисията завършена

На 31 октомври 2002 г. правителството прие декларация, че ракетните комплекси СС-23, "Скъд" и "Фрог" са премахнати като бойни оръжейни системи. "Операцията е извършена напълно безопасно за живота и здравето на населението и околната среда," се казваше в декларацията.

България стана последната страна от бившия Варшавски договор, която унищожи това въоръжение, но го направи за три пъти по-кратък срок и с пет пъти по-голям брой ракетни комплекси от останалите държави с подобно въоръжение.