От години учените търсят разрешение на проблема с глада в световен мащаб.

И в този процес на търсене те спорадично предлагат всякакви необичайни, смахнати и дори отвратителни алтернативни продукти, които да сложим на трапезата си.

Последното откритие на група холандски учени обаче е на път да счупи рекордите – в търсене на алтернативи на растителното олио за готвене те са се обърнали към насекомите.

След поредица от опити, те са открили, че от някои видове червеи и хлебарки може да се добие олио, което притежава почти същите качества като палмовото олио и това от маслини.

Учените са стигнали още по-далеч – те са провели задълбочено проучване от кои видове насекоми са най-подходящи за добиването на олио.

Те са се насочили към четири от най-разпространените буболечки на планетата – жълт брашнен червей, малък брашнен червей, щурец и хлебарка.

Оказало се, че най-малък е рандеманът при щурците, а най-висок - при хлебарките.

От друга страна, добитото от щурци олио най-много се доближавало като вкусови качества до масовото олио, което се предлага в търговската мрежа, докато това, направено от хлебарки, се отличавало с особено неприятна, тръпчива миризма.

Разбира се, добитото олио може да се използва не само в кулинарията. Например олиото от хлебарки, което трудно ще намери място на трапезата, може да се използва като смазочен материал в индустрията.

Самият процес на добив на олио от насекоми включва първоначалното им шоково замразяване, стриване на прах и извличане на олиото чрез прости лабораторни методи.

Въпреки че идеята за замяна на обикновеното олио с такова, произведено от насекоми, може да се стори противна на мнозина, изборът на буболечките като алтернатива съвсем не е случаен.

Олиото, добито от тях, съдържа голямо количество животински наситени мазнини, както и растителни мазнини, които не съдържат холестерол.

През последните години насекомите проправят път към менюто дори в държави, където доскоро идеята за пържени скакалци би била немислима.

Все повече кулинарни и селскостопански организации популяризират консумацията им, като ги определят като ценен източник на протеин, който може да замести месото.