Православната църква почита паметта на Свети Амвросий и Филотея Търновска
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Мощите на българската светица днес се съхраняват в румънския град Куртя де Арджеш
На 7 декември Българската православна църква отбелязва паметта на двама велики светци – свети Амвросий Медиолански и преподобна Филотея Търновска. Празникът е свързан с почит към техния духовен подвиг и чудотворна сила.
Пътят на мощите на света Филотея
Преподобна Филотея е родена в Южна Тракия, на територията на днешна Турция. Житието ѝ разказва, че след като останала вдовица, тя напуснала светския живот и се отдала на пост и молитва в уединение. Заради своето усърдие и милосърдие, Бог я дарил със способността да извършва чудеса и да поучава вярващите.
Историята на нейните нетленни мощи е тясно свързана с българската история. В началото на 13-и век, по време на царуването на цар Калоян, светините били тържествено пренесени в старопрестолния Търновград. Там те останали до падането на България под османско иго през 1393 година.
След завладяването на Търново, мощите били преместени първоначално в сръбските земи, а по-късно намерили покой в румънския град Куртя де Арджеш, където се съхраняват и до днес. Житието на светицата е съставено от самия патриарх Евтимий Търновски, който описва нейните духовни подвизи.
Свети Амвросий – епископът на народа
В същия ден църквата почита и свети Амвросий Медиолански, един от най-влиятелните отци на ранната Църква на Запад. Роден през 340 година, той получил блестящо образование в Рим и започнал кариера на държавен служител в Медиоланум (днешно Милано).
Изборът му за епископ станал по необичаен начин. По време на спорове за нов духовни водач, народът единодушно пожелал Амвросий да оглави църквата, въпреки че той все още не бил приел свето кръщение. Подчинявайки се на волята на вярващите, той се кръстил и само за една седмица преминал през всички църковни степени, за да бъде ръкоположен за епископ.
Свети Амвросий остава в историята като мъдър богослов и милостив пастир, който умеел да утешава скърбящите и да напътства грешниците. Той умира през 397 година, оставяйки богато духовно наследство.























