Депутатите одобриха промени, позволяващи закриване на ВУЗ-ове, които не работят шест месеца

Народното събрание прие днес на второ четене промени в Закона за висшето образование, с които се дава възможност на Министерския съвет да закрива частни университети, които трайно не осъществяват учебен процес. Според приетите текстове под "трайно" се разбира срок от шест месеца от ежегодния график на учебния процес.

Промените в закона предвиждат и разпоредбите да не се прилагат за факултети, които са открити и функционират на основание сключени международни договори. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС направи техническа поправка, с която понятието "междуправителствени спогодби" бе заменено с "международни договори", тъй като последното има легална дефиниция.

Ангел Янчев от "Възраждане" критикува поправката, като я определи като "прецедент" за един конкретен случай – Германския машиностроителен факултет към Техническия университет. "Отваря се възможност да не се спазва основно изискване към факултетите в България с това набързо направено изключение", предупреди Янчев.

Ивайло Папов, също от "Възраждане", изрази съмнения относно шестмесечния срок, като го определи като твърде кратък. В отговор Андрей Чорбанов от "Има такъв народ" посочи, че няма университет по света, който може да си позволи шест месеца да не работи.

"Ако той не започне учебната година, а учебната година е фиксирана като период, това означава, че няма как да влезе и в следващия семестър", обясни Чорбанов, предаде БТА.

Депутатът Николай Радулов от МЕЧ изрази мнение, че истинският проблем е свързан с акредитацията на висшите училища и необходимостта от хабилитирани преподаватели, като предложи да се удължи възрастта за преподаване от 65 до 70 години.

Приетите днес промени позволяват и държавата да финансира второ висше образование за студенти в приоритетни професионални направления и защитени специалности. Очаква се измененията да влязат в сила от 1 януари 2026 година.