Европейските правила гарантират замяна на надраскани банкноти въпреки „страховете“, внушени от централната банка

Паниката, обхванала търговци и граждани след вчерашния брифинг на БНБ относно "надрасканите евробанкноти", се оказва силно преувеличена и юридически необоснована. Докато главният касиер на БНБ Стефан Цветков категорично заяви, че "надрасканите евробанкноти не се възмездяват, а се задържат", справка с официалните документи на Европейската централна банка (ЕЦБ) разкрива съвсем друга реалност.

Зад бюрократичното "плашене" на населението стои опит за спестяване на административен труд, който обаче влиза в пряк конфликт с Решение на ЕЦБ от 19 април 2013 г. (ECB/2013/10).

Истината според ЕЦБ

В официалното решение на ЕЦБ, което е над националните интерпретации, ясно е записано в чл. 3, че банкноти с "анотации, числа или кратки изречения" по принцип не се считат за умишлено повредени. Това означава, че ако върху банкнотата има написан телефонен номер, сметки или име, тя подлежи на замяна, а не на конфискация.

"Накратко, банкнотата не се заменя и се конфискува, само ако повредата е значителна, умишлена и е направена с определена цел – политическа, пропагандна или цинична", пояснява експертът Пламен Славов в социалните мрежи, цитирайки правната рамка.

Този нюанс удобно бе пропуснат в комуникацията на БНБ, което доведе до масови откази на търговци да приемат каквито и да е банкноти с мастилени следи.

Кога парите "изгарят"?

За да бъде една банкнота задържана без компенсация, повредата трябва да отговаря на специфични критерии за "умисъл":

• Политически лозунги: Надписи като "NO EURO" или идеологически символи.

• Търговска реклама: Печати на сайтове, фирми или QR кодове.

• Деструкция: Рисунки, които променят образа на банкнотата (карикатури) или задраскване на номинала.

Във всички останали случаи – инцидентно изцапване, протекъл химикал или малка бележка – гражданите имат право на замяна. Практиката на националните банки в Германия, Франция и Испания показва, че системата работи в полза на потребителя, стига той да е добросъвестен.

Защо БНБ плаши хората?

Агресивният тон на българската институция ("Не приемайте!") създава рисков прецедент. Вместо да образова населението как да разпознава валидните пари, БНБ избира стратегията на сплашването.

Това поведение поражда икономически риск – блокиране на оборотни средства и създаване на недоверие към новата валута още преди пълното ѝ навлизане. Истината е, че ако притежавате надраскана банкнота с написана сума "15" върху нея, тя не е безполезна хартия, както внуши БНБ, а валиден финансов инструмент, гарантиран от Франкфурт.