Търговци и банки връщат банкноти с нецензурни надписи, тъй като се считат за „умишлено повредени“

Нова вълна на „народно творчество“ заля социалните мрежи в първите дни след приемането на България в Еврозоната. Снимки на банкноти от 5, 10 и 20 евро, изрисувани с нецензурни послания и лозунги като „К*Р за еврото“, „Не на еврото“ и „За теб, България, откъсвам цвете“, се споделят вирално като форма на протест. Финансови експерти и банкови служители обаче предупреждават, че този акт на „бунт“ може да удари директно по джоба на авторите си, оставяйки ги с безполезни хартийки в ръце.

Скъпият „автограф“

Докато потребителите се забавляват с творчеството върху новата валута, правилата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ) са категорични. Според действащата регулаторна рамка, банкноти, които са повредени умишлено, не подлежат на замяна.

"Когато има достатъчно доказателства, че евробанкнотите са били умишлено повредени, тяхната замяна се отказва и те се задържат, за да се предотврати връщането им в обращение," гласят правилата на ЕЦБ за третиране на негодни банкноти.

Писането на думи, цифри или лозунги върху банкнотите се класифицира именно като „умишлено повреждане“. За разлика от скъсаните или случайно изпрани пари, които банките заменят при наличие на над 50% от площта им, „надрасканите“ пари с политически или цинични послания се конфискуват без компенсация.

Капанът за потребителя

Проблемът не е само теоретичен. Търговците в магазините вече са инструктирани да бъдат особено внимателни при приемането на банкноти. Ако касиер приеме банкнота с надпис „Не на еврото“, той рискува банката да не му я признае при отчитането на оборота.

"Националните централни банки отказват да заменят и задържат евробанкноти, ако знаят или имат достатъчно основания да смятат, че те са били умишлено повредени," се посочва в Решение на ЕЦБ от 2013 година. Единственото изключение е, ако притежателят докаже, че е действал „добросъвестно“ – нещо, което е трудно да се твърди, когато върху банкнотата има изписана псувня.

Икономическа логика на вандализма

Анализът на ситуацията показва, че подобен „протест“ е икономически нелогичен. Банкнотата е ценна книга на приносител. Когато някой я повреди, той не нанася щета на издателя (ЕЦБ) или на държавата, а унищожава собствената си покупателна способност.

Практиката показва, че подобни акции са краткотрайни, тъй като участниците бързо осъзнават, че на практика късат собствените си пари. Към момента БНБ и търговските банки следват стриктно Наредба № 18 и Наредба № 48, които регламентират контрола върху качеството на банкнотите.