Решението на съда е окончателно

Административен съд - Русе остави в сила решение №382/14.04.2022 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №84/2022 г. по описа на съда. Решението е окончателно, съобщават от АС - Русе.

Русенският районен съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление № 61 от 25.11.2021г., издадено от директора на РИОСВ гр. Русе. С постановлението на дружеството, на основание чл.165, ал.2, за нарушение на чл.149, ал.1 от Закон за опазване на околната среда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева.

Според нарушената разпоредба „Физическите и юридическите лица са длъжни да осигуряват незабавен достъп и да оказват съдействие на органите по чл. 148, ал. 3 за всички обекти и територии за извършване на проверка, за измерване или за вземане на проби от настоящи или потенциални източници на замърсяване и/или увреждане на околната среда“.

Издаването на НП №61/25.11.2021г., след съставения на 03.09.2021г. АУАН от главен експерт в РИОСВ - Русе е в резултат на следното :

По повод сигнал до РИОСВ Русе от 02.09.2021г. за изливане в река Дунав на черна лепкава смес, служители на РИОСВ-Русе установили, че това се случва от заустващ колектор, собственост на „Българска хлебна мая“ ЕООД. След телефонен разговор с управителя на дружеството, е дадено съгласие за достъп до производствената площадка на дружеството.

Такъв обаче не бил позволен от служители на дружеството, които не допуснали да бъде извършена проверка от компетентните за това лица от РИОСВ.

Това е и причината за съставения на 03.09.2021г. АУАН. Независимо от подаденото срещу него възражение, на 25.11.2021г. е издадено и оспореното пред РРС наказателно постановление.

Въззивната инстанция приема, че АУАН и наказателното постановление са издадени в съответствие с императивни изисквания за задължителното им съдържание и реквизити съгласно съответните разпоредби от ЗАНН. Прието е, че ЕООД е осъществило състав на нарушение – на разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗООС, тъй като на 02.09.2021 г., длъжностни лица от РИОСВ – Русе са отишли до производствена площадка на „Българска хлебна мая“ ЕООД, но не са били допуснати да осъществят нужната проверка.

За това и правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на фирмата. Нормата на чл.166, ал.1 от ЗООС сочи, че „Длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лева“, като според ал.2 на същата норма „Имуществена санкция от 2000 до 20 000 лева се налага на юридическото лице или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя“.

Посочил е още, че изпълнителното деяние е извършено от дружеството, чрез бездействие, изразяващо се в неизвършване на определено действие, за което субектът има задължение, а именно неосигуряване на достъп до площадката на длъжностно лице по чл. 148, ал. 3 ЗООС от страна на работници на юридическото лице.

Преценил е още, че не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. С такива аргументи съдът е отхвърлил жалбата срещу наказателно постановление №61/25.11.2021г., издадено от директора на РИОСВ – Русе и потвърдил санкционния акт. В съдебното си решение е присъдил на основание чл. 63д, ал. 4 и ал.5 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ответника – АНО, разноски за процесуално представителство – заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Административният съд споделя изцяло изложените в проверявания съдебен акт мотиви за законосъобразност на наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви на Русенски районен съд относно доказаността на административното нарушение, извършителят и неговата обективна отговорност, както и досежно липсата на нарушения в проведеното административно-наказателно производство, които да водят до незаконосъобразност на санкционния акт.

Противно на твърдяното в касационната жалба, проверяваният съдебен акт е добре обоснован и мотивиран. Решението е поставено след събиране на всички относими за спора писмени и гласни доказателства, техният анализ поотделно и в съвкупност. Те доказват по безспорен и категоричен начин че е налице деяние, представляващо административно нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността на „Българска хлебна мая“ ЕООД.