Първият тур записва най-ниската избирателна активност в историята

Първият тур на президентските избори в България приключи с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната, сочат данните от екзитполовете на социологическите агенции "Алфа Рисърч" и "Маркет ЛИНКС" към края на изборния ден. За първи път от въвеждането на прекия мажоритарен вот за държавен глава участието на гражданите пада далеч под границата от 40 процента, като до урните са отишли под милион и половина избиратели.

Според проучването на "Алфа Рисърч" правото си на глас са упражнили 22,3% от избирателите, което се равнява на около 1 470 000 души. Още по-ниски са стойностите в изследването на "Маркет ЛИНКС", което отчита активност от 21,03% или приблизително 1 410 000 гласували българи. Близки стойности от около 23% показват и данните на социологическата агенция "Мяра" в края на изборния ден.

Слаб интерес още от сутрешните часове

Индикациите за рекордно ниско гражданско участие се появиха още при отварянето на избирателните секции сутринта, когато социолозите регистрираха осезаемо изоставане спрямо всички предходни гласувания. Към 08:30 часа "Маркет ЛИНКС" отчете едва 0,5% активност, а към 09:00 часа данните на "Алфа Рисърч" и "Мяра" показаха между 2% и 2,4% при над 4% на парламентарните избори през април тази година.

Тенденцията се запази и в обедните часове. Към 11:00 часа участието в страната достигна 6,6% по данни на "Мяра", а към 14:00 часа се повиши до 13,4% според агенция "Тренд" и 13,6% според "Алфа Рисърч". За съпоставка, по същото време на президентския вот през 2021 година активността е надхвърляла 21 процента.

На последния си междинен брифинг към 16:00 часа от Централната избирателна комисия обявиха официална активност от 16,04% при 24,12% към същия час преди пет години. Най-висок интерес към този момент беше отчетен в 23-ти многомандатен избирателен район в София с 25,9%, докато най-ниска остана активността в Кърджали с едва 6,77%. Общо 6 590 000 български граждани имаха право да избират между 27 кандидатпрезидентски двойки, като сред тях 46 001 младежи навършиха пълнолетие през тази година. В страната бяха разположени 11 622 машини за гласуване в 9373 избирателни секции.

Изборният ден в област Русе

Националната тенденция за слаб интерес към урните се прояви отчетливо и в Русенски регион. Към 11:00 часа избирателната активност в областта беше 6,54% или 12 788 гласували от общо 195 583 избиратели по списък, съобщават от Районната избирателна комисия в Русе. Това е почти двойно по-малко спрямо парламентарния вот на 19 април.

Към 16:00 часа активността в Русенска област достигна 16,43%, като вота си бяха дали 32 133 души при 28,12% по същото време на президентските избори през 2021 година. В община Русе до следобедните часове гласуваха 17,93% от избирателите. Сред общините в региона най-висока активност към 16:00 часа беше регистрирана в Иваново с 18,01%, следвана от Борово с 14,79%, Бяла с 14,11% и Две могили с 12,12%, докато най-слабо беше участието във Ветово с едва 7,91%. В селата Щръклево и Сандрово машинното гласуване беше преустановено заради технически проблеми с електрозахранването и сензорния екран на устройствата, като гласуването там продължи с хартиени бюлетини.

Исторически срив спрямо предходните избори

До този момент избирателната активност на първи тур на президентски избори в България никога не е падала под 40 процента. Абсолютният рекорд по участие принадлежи на първите преки президентски избори след демократичните промени през 1992 година, когато до урните отиват 75,90% от избирателите или близо 5 милиона българи. На следващия вот през 1996 година активността отново остава висока и достига 63,14%.

През 2001 година е отчетен първият сериозен спад до 41,63%, а през 2006 година на първия тур гласуват 42,51% от имащите право на вот. През следващото десетилетие гражданското участие отново бележи ръст - през 2011 година активността е 51,83%, а през 2016 година достига 57,47%. Досегашният минимум беше регистриран на изборите през 2021 година с 40,50%, което е почти двойно повече спрямо отчетените стойности от около 21-22% на настоящия вот.

Социолозите и анализаторите обвързват по-високите нива на участие през 2011 и 2016 година, както и спада през 2021 година, с формата на провеждане на гласуването. Когато президентските избори се организират успоредно с местен или парламентарен вот, партийната мобилизация традиционно води повече граждани до секциите, докато самостоятелното им провеждане при обща политическа умора свива избирателната активност.