Последното земетресение разкрива нарастващия риск от катастрофален трус с потенциални последици за целия регион

Под тихите води на Мраморно море се крие една от най-опасните геоложки структури в света – Северноанадолският разлом. След земетресението с магнитуд 6.2, което разтърси Истанбул на 23 април, експертите отново повдигнаха тревожния въпрос за подготвеността на региона, включително и на България, за справяне с потенциална сеизмична катастрофа.

Този активен разлом, който през последния век е причинил множество разрушителни земетресения, продължава своето движение на запад. Най-смъртоносният удар досега – земетресението в Измит през 1999 година – отне живота на над 17 000 души и остави десетки хиляди ранени и бездомни.

Истанбул – в окото на бурята

16-милионният мегаполис се намира в изключително уязвима позиция. Голяма част от града е изграден върху нестабилни почви, а стотици хиляди сгради не отговарят на съвременните изисквания за сеизмична устойчивост.

"Много сериозна част от сградния фонд е в риск от земетресение," предупреждава Нилюфер Кас от Истанбулската търговска камара.

Според специалистите, ако удари трус с магнитуд над 7.5 по Рихтер, жертвите могат да надхвърлят 100 000, а материалните щети да достигнат десетки милиарди евро. След последното земетресение стотици хиляди истанбулци прекараха нощта на открито от страх от повторни трусове.

Турските власти признават, че мерките за превенция напредват твърде бавно, възпрепятствани от корупция и бюрокрация.

България – не просто страничен наблюдател

Земетресението от 23 април беше ясно усетено в цяла България – от столицата до черноморското крайбрежие. Макар че не предизвика материални щети у нас, експертите са категорични: рискът за страната не бива да се подценява.

"България е в сеизмична зона. София и околностите са в зона с висока уязвимост от земетресения", подчертава инженер Георги Кордов.

Сеизмолозите от БАН потвърждават, че това е бил най-силният трус в региона за последното десетилетие. Според тях, въпреки че прекият риск за България изглежда умерен, силно земетресение в Мраморно море може да активира локални разломи в югозападната част на страната.

Неподготвена за бедствието

Оценката на експертите за готовността на България е тревожна. Над 80% от старите сгради нямат мълниезащита, а масовите преустройства на партерни етажи компрометират тяхната конструктивна цялост.

Законодателството за сеизмична устойчивост е остаряло, липсват регулярни тренировки и симулации за бедствия, а сеизмичната паспортизация на сградите е по-скоро изключение, отколкото правило.

"Природните бедствия са непредвидими, но превенцията е в човешки ръце, а експертите са категорични – за момента в София и страната като цяло тя не е на необходимото ниво", предупреждава професор инженер Димитър Назърски.

Геополитически последици

Експертите посочват, че мащабно земетресение в Истанбул би могло да предизвика значителна миграционна вълна към България, съпроводена от хуманитарна криза и икономически натиск по границите. Истанбул е ключов транспортен и икономически възел между Европа и Азия, а сериозни щети там биха имали каскаден ефект върху целия регион.

Въпросът не е "дали", а "кога"

"Не можем да предскажем точно кога, но можем да сме готови", заявяват категорично сеизмолозите. Макар че точно предвиждане за момента на голямото земетресение остава невъзможно, опитът на държави като Япония, Чили и дори Турция показва, че системните инвестиции в превенция и обучение спасяват човешки животи.

"Земята под Истанбул се движи. И не пита дали сме готови – тя просто ще дойде. Колкото по-дълго отлагаме подготовката, толкова по-смъртоносна ще е изненадата."