Абсурден български парадокс - есетрите в Дунав изчезват, докато износът на хайвер бележи рекорди

Един от най-големите парадокси в съвременната българска икономика и екология се разкрива в мащабно разследване на състоянието на есетровите популации в река Дунав. Докато страната ни се утвърждава като световен лидер в износа на черен хайвер от аквакултури с продукция за милиони евро, дивите "дунавски дракони" са изправени пред пълно унищожение заради бракониерство, корупция и неефективен контрол, сочи разследване на вестник "24 часа", публикувано днес.

Абсурдът на статистиката

Данните, събрани от Световния фонд за дивата природа (WWF) и държавните институции, разкриват стряскащо несъответствие в борбата с бракониерството. За периода между 2016 и 2023 година българските власти са иззели общо 988 кърмака – забранени риболовни уреди с остри куки, чиято обща дължина надхвърля 37 километра.

Въпреки огромното количество конфискувани уреди, за същия период в България са регистрирани едва три случая на незаконно уловени есетри. За сравнение, в съседните Румъния и Украйна заловените бракониери и риби са стотици. В Румъния са документирани 610 незаконно уловени есетри, а в Украйна – 418.

"Вероятността бракониерите да поемат значителния риск и да правят големи разходи за разполагане на кърмаци, без да получават приходи от улов, е много ниска", се посочва в доклада на WWF за 2024 година.

МВР: Престъпленията са трудно доказуеми

От Министерството на вътрешните работи обясняват ниската разкриваемост със спецификата на престъплението. Според ведомството, кърмаците се разполагат на дъното на реката в дълбоки участъци и са невидими от повърхността.

"За да има състав на престъпление е необходимо да имаме съвкупност от жертва и извършител. Законодателят не е предвидил за това деяние, опитът и приготовлението да бъдат наказуеми", уточняват от МВР в своя официален отговор.

"Пране" на черен хайвер

България изнася над 20 тона хайвер годишно, като цената му достига до 1700 евро за килограм. Разследването обаче разкрива схеми за "изпиране" на незаконно уловена дива риба през легалния пазар. Според проучване на WWF, проведено между 2016 и 2020 година, четири от 32 тествани проби в български ресторанти и магазини са се оказали от диви есетри, чийто улов е строго забранен.

Съществуват данни и за разследвания на германските власти, свързани с организирана престъпност, при които контрабанден руски хайвер се преетикетира и продава като български продукт от аквакултури.

Корупция и еврофондове

Сянката на корупцията също тегне над сектора. През юли 2025 година Европейската прокуратура започна разследване за злоупотреби и изнудване в Дирекция "Морско дело и рибарство" към Министерството на земеделието и храните. Разследват се случаи на искане на подкупи за одобряване на проекти за рибовъдни ферми и изкуствено завишаване на стойността на оборудване с близо един милион евро.

Нови заплахи за оцеляването

Освен бракониерството, есетрите са заплашени и от нови инфраструктурни проекти. Въпреки съпротивата на еколозите, Националната електрическа компания е възобновила проект за хидроенергиен комплекс между Никопол и Турну Мъгуреле. Според природозащитните организации, подобно съоръжение би нанесло необратим удар върху последните места за размножаване на тези древни риби, оцелели милиони години.

Към момента Министерството на околната среда и водите предлага забраната за улов на есетри, която изтича в края на 2025 година, да стане безсрочна, докато популацията не се възстанови до устойчиви нива.