На 14.07.2017г. около 22:30 ч., прибирайки се с кучето си от разходка, минах през двора на СОУ Възраждане в гр. Русе.

Движех се по периферията на двора, когато чух гласове на около 30 метра от мен. Внезапно на метър от нас се пръсна бутилка, която беше хвърлена от въпросната групичка, при което кучето ми излая (той е винаги на повод, не е агресивен и НЕ, той не е причина за последвалата агресия). Чу се мъжки глас, който изкрещя „Къв‘ си ти, бе?!“ и в следващия момент от тъмното чух стъпки на бягащ човек, който се наведе, взе част от счупената бутилка и се опита да ме наръга с нея. Другите гласове го подканиха да бяга и така цялата група побегна към главния вход на СОУ Възраждане.

Държа да отбележа, че само и единствено, благодарение на бързата си реакция и това, че бях облечен с широка тениска, пораженията от дясната страна на корема ми, не са сериозни. Стъклото беше проболо тениската и прорязало кожата ми повърхностно. Но това е въпрос на чист късмет. Останалото е чист опит за убийство!

Прибирайки се (живея на 100 метра от мястото на нападението), набрах телефон 112. Преди някой въобще да отговори на обаждането ми, бяха минали 6 минути, в които успях да се прибера и да дезинфектирам раната. Когато служителката на телефон 112 пое обаждането ми, обясних какво е станало и помолих за съдействие. Бях прехвърлен към Теодор Пеевски от Второ РПУ в гр.Русе.

Той ми каза да си извадя медицинско в ПОНЕДЕЛНИК и да отида във Второ РПУ след това „ако искам да съдя някого“. Упрекна ме, че не съм се обадил веднага! Колко по-веднага е ВЕДНАГА след нападението, при положение, че чакам някой да поеме обаждането 6 минути? За 6 минути човек може да умре от кръвозагуба ако не беше извадил моя късмет. Каза, че ако съм се бил обадил веднага (което аз за трети път му обясних, че съм направил), щели да изпратят патрулка, защото била в района!

Сега обаче нямало смисъл, защото групичката вече не била там. Просто нямало логика да са там. Обясних, че тези хора се събират там всяка вечер и се дрогират и пият. Заключението на полицая беше „Значи кварталният ги познава.“ Пожела ми лека вечер и ми благодари за сигнала!

Обадих се на дежурния в ОДМВР в Русе и обясних ситуацията отново. Оттам ме препратиха към Второ РПУ. Помолих да не ме прехвърлят, а просто да изпратят екип, който да огледа мястото и да вземе оръжието на нападението за отпечатъци, тъй като ако някой иска да си свърши работата, групата ще е там и утре, и вдругиден. Скараха ми се като на малко дете! Обяснено ми било вече, че няма да пратят патрул. Прехвърлиха ме пак на Теодор Пеевски във Второ РПУ и той на свой ред ми се тросна, че се обаждам за същото.

Отново обяснявам, че бутилката стои там, че съм на 100 метра от мястото, че съм се консултирал вече с юридическо лице и това е опит за убийство, че очаквам някой да дойде да си свърши работата. Уви, никаква реакция! Имали един следовател, който работел по изнасилване, а патрулкаТА била на сбиване.

В крайна сметка отидох на място във Второ РПУ и подадох жалба. Обясниха ми, че жалбата служи за повдигане на обвинение ако ги хванат. Това на мен, като неюридическо лице ми е ясно, но защо полицията си мисли, че ние гражданите сме толкова глупави да вярваме, че някой някого ще търси, че ако намери, ще докаже, че точно този е държал бутилката.

Защо аз трябва да моля някой да дойде да вземе отпечатъци и да огледа мястото? Отбелязаха, че съм гледал много филми, за да искам това от тях. Защото тях ги мързи! Не искат да се занимават. Те искат да изглеждат добре в нови униформи и да (без)действат по старому.

Утре вечер пак ще изляза да разходя кучето си или да си купя хляб от магазина, който е на 50 метра от мястото на тазвечершното нападение. Вдругиден също мисля да си купя хляб от този магазин и да мина по същия маршрут (не за друго, аз просто живея тук и пътят ми минава от там). Мислите ли, че всеки ден ще имам днешния късмет? Имайки предвид, че това беше абсолютно непровокирано нападение, по време на което нито аз видях нападателя, нито той мен, със същия замах би могъл да заколи някого. Бутилката си е там. Отпечатъците са по нея. Полицията не иска да се занимава. Никой не е убит и този опит за убийство е неоснователна причина някой да се размърда и да си свърши работата, за която и аз, и вие им плащаме заплати.

Следователят във Второ РПУ директно ми каза „Нямам време да се занимавам с това!“, Пеевски пък ми обеща, че никой няма да дойде да види за какво става въпрос.

Аз пък се питам за какво ходих да пиша жалба? Остана ми успокоението, че ме изпратиха с думите: „Айде, ако стане нещо, обади се!“ Какво още трябва да стане?