Институциите създават "Туин Пийкс" версии, за да замажат липсата на реакция при сигналите

Обществото и медиите прибързано издават присъди по случая "Околчица", водени от емоционални реакции и манипулативни внушения за "секти", докато реалните въпроси за действията на МВР и ДАНС остават без отговор. Тази теза разви журналистът Полина Паунова в своя критичен анализ на ситуацията около откритите тела в хижа "Петрохан".

Според Паунова, фокусът върху екзотичните вярвания на замесените лица служи като удобна димна завеса за институционалната немощ.

"Туин Пийкс" като управленско алиби

Журналистът обръща внимание на двойния стандарт в публичното говорене. От една страна, изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов определя случая като "Туин Пийкс", а от друга – обществото се подиграва на "хахавите" вярвания на една от замесените, София Андреева.

"Ние имаме човек с неясен статут, който съобщи, че става дума за 'Туин Пийкс' от трибуната на прозвището 'и.ф. главен прокурор', а сме се зачудили дали ще създаде предубеждение в публиката интервю с жена, изповядваща будизъм", пише Паунова.

Тя подчертава, че липсата на критично мислене позволява на институциите да подхвърлят версии, които обществото поглъща без проверка, само защото звучат скандално.

Къде бяха службите?

Най-сериозните въпроси, които повдига анализът, касаят дейността на службите за сигурност преди трагедията. Паунова акцентира върху твърденията, че агенти на ДАНС и ГДБОП са имали информация или дори са присъствали в района.

"Андреева твърди, че Калушев е знаел за сигнала срещу него. Имал си хора, разбирал. Аз трудно от ДАНС измъквам коментар, че няма да коментират – а Калушев знаел за сигнала. Как става това?", пита риторично журналистът.

В анализа се посочват няколко ключови "червени флага" за работата на органите на реда:

• Пробив в сигурността: Ако заподозреният е знаел за сигналите срещу него, това говори за изтичане на информация от службите.

• Липса на превенция: Синът на Андреева – Валери, твърди, че е свързал разследващите с информация за групата. Въпросът е колко време ГДБОП и ДАНС "разработват" една група, преди да предотвратят престъпление.

• Съмнително присъствие: Твърденията за полицаи, пребивавали в хижа "Петрохан", остават без официално обяснение. "Щом е имало полицаи и са виждали обстановката... защо не са направили нищо?", пита Паунова.

Опасността от "бързи решения"

Според журналиста, емоционалната вълна от възмущение ("изроди", "педофили") е опасна, защото създава илюзията, че случаят е решен, докато всъщност фактите липсват.

"Емоционалните придихания на разобличители и защитници... са опасни, защото носят потенциал да обявят случая 'Петрохан' за решен", предупреждава Паунова.

Тя посочва противоречията в официалните данни – първоначално се говореше за "две убийства и едно самоубийство", после се появиха данни за барут по ръцете на друга жертва. Липсата на яснота и отказът на близките да разпознаят телата (поради недоверие в институциите) допълнително задълбочават кризата на доверие.

"Ние все така не знаем нищо. Защото нямаме факти, обективни и доказани", обобщава Паунова, предупреждавайки, че без отговори за ролята на службите, "сектантската" версия остава само удобен параван за държавен провал.