Страната ни е сред четирите в ЕС против инициативата

България е сред четирите държави от Европейския съюз, които отказаха да подкрепят създаването на специален трибунал за преследване на руския президент Владимир Путин за агресията срещу Украйна. Резолюцията беше одобрена от общо 36 страни на 15 май, съобщават от БГНЕС, позовавайки се на информация от телевизия „Евронюз“.

Съвместният ангажимент беше официализиран по време на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа. Организацията за защита на човешките права пое водеща роля в опита да бъде запълнена юридическата празнина, оставена от Международния наказателен съд. Новата институция ще бъде базирана в нидерландския град Хага.

Структура и финансиране на съда

Одобрената резолюция определя структурата и функциите на управителния комитет, който ще наблюдава работата на трибунала. Сред задачите му ще бъдат одобряване на годишния бюджет, приемане на вътрешни правила и избор на съдии и прокурори. Европейският съюз вече е отпуснал 10 милиона евро за стартиране на процеса, а генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе призова страните да приключат законодателните процедури максимално бързо.

"Времето Русия да бъде подведена под отговорност за своята агресия бързо наближава. Пътят пред нас е пътят на правосъдието и правосъдието трябва да възтържествува", посочи Ален Берсе.

Документът беше подписан от 34 европейски държави, както и от Австралия и Коста Рика. Освен България, другите членки на ЕС, които не се присъединиха към инициативата, са Унгария, Малта и Словакия.

Владимир Путин като основна мишена

Создаването на специализиран орган е сред основните приоритети на Киев от началото на пълномащабната инвазия през 2022 година. Инициативата е необходима, тъй като Международният наказателен съд може да преследва престъплението агресия само когато то е извършено от държава, подписала Римския статут. Руската федерация не е страна по него.

"Специалният трибунал се превръща в юридическа реалност. Малцина вярваха, че този ден ще настъпи. Но той настъпи", сподели в социалните мрежи украинският външен министър Андрий Сибиха и допълни: "Путин винаги е искал да остане в историята. И този трибунал ще му помогне да постигне това. Той ще остане в историята като престъпник".

Основната цел на трибунала са висшите ръководители на държавата – президентът, премиерът и външният министър. Прокурорите могат да повдигнат обвинения срещу Владимир Путин и Сергей Лавров, но производството срещу тях ще остане замразено, докато са на власт, тъй като се ползват с имунитет. Задочни процеси обаче могат да бъдат водени срещу други фигури като началника на генералния щаб Валерий Герасимов и бившия министър на отбраната Сергей Шойгу.

"Няма да има справедлив и траен мир в Украйна без отговорност за Русия и извършителите на ужасните престъпления срещу украинския народ", категорична е върховният представител на ЕС Кая Калас. "Русия избра да нападне и нахлуе в суверенна държава, да убива хората ѝ, да депортира украински деца и да краде украинска земя. Русия трябва да понесе отговорност и да плати за стореното".

Трибуналът ще бъде допълнен от Регистър на щетите, събиращ искове от жертвите, и ще има право да налага наказания до доживотен затвор и конфискация на имущество. Според експерти, липсата на активно участие на Съединените щати под ръководството на Доналд Тръмп може да предизвика затруднения с дългосрочното финансиране на проекта.