Три момченца са били отведени насилствено от дома си в Разград и в момента баща им не знае къде се намират. Близнаците Данаил и Стоян са изкарани с полиция, а брат им Тодор е причакан от униформени, които са казали, че ще го заведат при баща му, но след това и той е откаран при останалите.

Това твърди бащата на децата Димитър Тодоров, който изпрати сигнал до БЛИЦ.

Ето какво пише той:

"На 18.10.2016 г., докато 90 годишния-дядо Стоян Пачев се връща от аптеката и отключва вратата на апартамента, около 10 служители на МВР го изблъскват от вратата - нахлуват в жилището му и извеждат бащата на децата с белезници,докато отвън чакат още 5-10 униформени и цивилни. И след това пред очите на прадядо им отвеждат двете деца - близнаците Данаил и Стоян от дома ни в гр. Разград на ул. „Бузлуджа” № 5,ет.1,ап.2. Минути преди това двете деца заедно с баща си учат в къщи, в стаята си в родния си дом, в родния си град.Това се случва около 18 ч.

Звъняхме по телефона на по-голямото дете Тошко, който е пълен отличник и е по същото време на училище и той ни съобщи, че полицаи са го взели от училище, казали му „татко ти знае”, когато поискал да ни се обади и го отвели в полицията.

Обяснили му, че са поставени под „полицейска закрила”, но не можал да види братчетата си в полицията. Малко по-късно, около 20 часа, детето каза, че бил в една кола с две лелки и двама чичковци и пътували нанякъде, а пред тях имало друга кола, но не му казвали, дали братчетата му са в нея.

Когато същата вечер, в 21ч. и 48 мин. отново се обадихме на Тошко, той  каза „в една къща съм, май  в Русе”, след което той каза „оставете ми телефона, дайте ми телефона, нямате право да ми го вземате”, на което женски глас отговори „тук има ред” и връзката прекъсна.И повече не можахме да осъществим никакъв контакт  с децата.

От тогава – 18.10.2016г. и трите деца са в неизвестност за нас , хората от семейството, с които децата са живели от раждането си досега и никога не сме се разделяли. Не знаем нищо за децата, без които не можем да живеем и те без нас също. Подобно беззаконие е недопустимо и морално отвратително."

Историята на това семейство придобива мрачни окраски, когато майката на децата - Иваничка решава да напусне съпруга си. Нейната версия е, че той я малтретира, заплашва, бие и затова е принудена да спасява живота си, тръгвайки си от семейното жилище. Версията на съпруга е, че всъщност тя бие него. Нещо повече - твърди, че е правила опити да удря децата с дървена пръчка. Това разказват и двете близначета по време на разговорите със социалните работници.

Официалната причина братята да бъдат отведени от бащата е, че той отсъства от апартамента, в който те се отглеждат и на практика ги е оставил без надзор. Димитър обаче отрича и казва, че през цялото време е до синовете си. Според него майка им се опитвала по този начин да си отмъсти и да накара съдът да й даде и трите деца.

Момчетата са здрави, психически стабилни и добре гледани - това е заключението на социалните работници. В този случай обаче има толкова много странни моменти, че е трудно да се повярва на версията на единия или другия родител.

Според Росица Пачева, баба на момчетата и майка на Димитър, майката не си иска децата, а просто ги използва като заложници във война. Пред БЛИЦ тя дори твърди, че е искала на няколко пъти да ги даде за отглеждане на социална институция.

Във войната се включва и по-голямото дете, което подава сигнал и жалба до социални грижи. Текстът в него обаче е препредаден с думите на възрастен човек и си личи как някой е диктувал на детето.

"Майката накрая заведе дело за развод. Оттогава децата се борят да останат заедно, да не се разделят. Изслушани са, те самите казват, че не искат да се делят. Съдът е решил, че близнаците трябва да отидат при майката, а баткото да остане при сина ми. Но те не искат да се делят. Искат да са заедно. На всички изслушвания казват, че желанието им е да останат с баща си. Но никой не ги чува, защо", пита бабата Росица Пачева.

Димитър и Иваничка живеят щастливо до момента, в който жената не започва да твърди, че е насилвана, заключвана и бита. Малко преди тя да избяга, съпругът й най-накрая успява да вдигне семейно имение - екстравагантен замък с кули и бойници в Мадара. На първия етаж изгражда и басейн. Независимо от всички семейни придобивки тя твърдяла, че не е щастлива и се оплаквала, че върху нея е оказвано насилие.

В многобройните разпити обаче децата твърдят, че никога не ставали свидетели на подобни сцени и разказват как чували от баща си, че всъщност майка им го удряла.

По думите на бащата и в момента той не знае къде се намират децата му. Не знае дори дали са предадени на майката. Твърди само, че ще направи всичко възможно да си ги върне. А дотогава те си остават заложници на зловещите отношения между двама бивши съпрузи.