Бивш активист от партията на Вучич разкри схеми със стотици хиляди евро за насилие и купуване на гласове

Бившият активист на управляващата Сръбската прогресивна партия (СПП) Момчило Марянович разкри мащабни схеми за купуване на гласове, разплащания в брой и организиране на наказателни групи за насилие срещу мирни граждани, съобщават от БГНЕС, позовавайки се на разследващия сайт BIRN.

Според неговите свидетелства в лагера „Чациленд“ в центъра на Белград са били разположени поне 100 въоръжени мъже непосредствено преди голямата студентска демонстрация на 15 март 2025 година.

„Моята роля беше да водя група мъже към най-чувствителните и критични места, като „Чациленд“, както и на всяко събиране, на което присъстваха студенти или представители на опозицията. Винаги бях на първа линия с тези хора. Задачата ни беше да използваме сила, и то не непременно като крайна мярка“, разказва Момчило Марянович в интервю за BIRN, цитиран от БГНЕС.

По думите му първоначално той е отговарял за охраната на партийни събития на СПП и на местни администрации под неин контрол в областта Войводина. Впоследствие задачите прераснали в пряк натиск върху избиратели, чиято подкрепа партията смятала за сигурна, за да бъдат принудени да отидат до урните срещу заплащане.

„Обикновено сумата беше 100 евро, но чувам, че сега парите са много повече. Говори се за 400 или 500 евро за един глас“, твърди бившият партиен активист.

Куфарчета с до 400 000 евро и фиктивни назначения в Нови Сад

Според разказа на Момчило Марянович директните указания за действията на групите идвали от Ненад Барац, директор на общинското публично предприятие за централно отопление „Новосадска топлана“. Финансирането на операциите се осъществявало изцяло на ръка, без банкови следи.

„Бях в пряк контакт с него. Казвах му колко души ще участват. Той одобряваше броя и казваше: „Точно толкова ни трябват“. Вземах парите лично от него, в брой, в кабинета му, и плащах на хората си. Когато го нямаше, парите ме чакаха при секретарката му“, обяснява Момчило Марянович.

След срутването на козирката на железопътната гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 година, което отключи вълна от обществено недоволство в страната, задачите на групата станали все по-агресивни. Свидетелят твърди, че след трагедията лично е получил от общинското предприятие общо между 350 000 и 400 000 евро в брой, като представя писмена кореспонденция с Ненад Барац за доказателство.

Паралелно с парите на ръка съществувала и система за фиктивна заетост, чрез която се възнаграждавали лоялните кадри на СПП. Самият Момчило Марянович посочва, че години наред е получавал редовна заплата от общинското предприятие „Лисие“ в Нови Сад. Назначението му минавало през младежка кооперация, без той изобщо да се явява на работното си място.

Въоръжени групи в лагера „Чациленд“ и звуково оръжие в Белград

По време на опозиционните шествия в редиците на демонстрантите умишлено били внедрявани провокатори от други населени места, за да не бъдат разпознати от местните активисти. Според разказа на бившия организатор тези хора хвърляли камъни и пиротехнически средства срещу полицейските кордони с единствената цел вината за ескалацията да бъде прехвърлена върху студентите.

В навечерието на масовия протест в Белград на 15 март 2025 година Момчило Марянович прекарал над две седмици в парка на Пионерите пред сградата на сръбското президентство. Там бе изграден контралагерът, станал популярен като „Чациленд“, чиито обитатели официално се представяха за противници на студентските блокади. По думите му Ненад Барац мотивирал групата с призиви за пълна безкомпромисност при евентуални сблъсъци.

„Не беше необходимо да навлизаме в подробности. Знаехме какво трябва да правим: при конфликт не биваше да се отстъпва пред никакви средства“, споделя бившият активист.

През дните, прекарани в лагера пред президентството, той видял поне 100 въоръжени мъже, част от които носели револвери открито, без дори да се опитват да ги прикриват. Сред наетите лица имало хора, употребяващи алкохол и психоактивни вещества, чиято основна задача била сплашване, изнудване и нанасяне на побои. За собственото си присъствие на терен Момчило Марянович получавал по 500 евро на ден, а дневната тарифа за всеки от подчинените му мъже възлизала на 200 евро.

В самия ден на протеста, 15 март, в една от палатките на „Чациленд“ били предварително складирани палки, спрейове и маски за ударните групи. Свидетелят обвинява сръбската полиция в пряка координация и защита на лагера. Той описва ситуация, при която полицейски служител с ръководни функции предупредил хората в лагера да предпазят ушите си през следващите 15 минути.

Малко след това по белградската улица „Крал Милан“ отекнал силен тътен, предизвикал паника и стълпотворение сред хилядите мирни граждани — инцидент, който в публичното пространство бе свързан с предполагаема употреба на звуково оръжие. Макар самият Момчило Марянович да не е чул звука заради отдалечеността на своята позиция в парка, той е категоричен, че акцията е била планирана предварително. По думите му друг полицай предупредил обитателите на лагера, че ако не удържат позициите си в рамките на десет минути, ще бъде пропусната друга група хора, които да бъдат пребити за назидание и всяване на страх сред протестиращите.

Заплахи, бягство и мълчание от прокуратурата

Разривът между Момчило Марянович и управляващата партия започнал, след като той помогнал на двама студенти, проникнали през деня на територията на лагера „Чациленд“. За тази си постъпка получил сериозно порицание от ръководството. Скоро след това отказал да замине за град Кула преди местните избори на 29 март 2025 година и взел решение окончателно да напусне схемата, въпреки съзнанието, че ще загуби доходите и сигурността си.

В момента 54-годишният мъж, родом от Кикинда, се укрива на безопасно място след отправени заплахи от членове на управляващата партия. Решението му да разкрие механизмите на насилие е силно повлияно от неговата дъщеря, с която преди това посетил манастира Острог в Черна гора.

Коментирайки разкритията, адвокатът и бивш съдия Божо Прелевич посочва, че свидетелствата очертават организирана схема, при която управляващата партия пряко е финансирала насилие срещу граждани. До този момент сръбската прокуратура не е предприела никакви официални действия по изнесените данни.