Русия е стожер на традиционните ценности, жертва на исторически фалшификации и на нечестни търговски практики. Редица дезинформационни твърдения в тази насока се срещат в проруски медии в България, които са пряко или косвено под влиянието на Москва.

Това е заключението в новия доклад на Центъра за изследване на демокрацията, посветен на медийното влияние на Кремъл в Европа.

„България е обект на широкомащабно руско влияние благодарение на културната близост, историческите връзки и дълбоко вкоренените политически и икономически лостове на Кремъл в страната“, се посочва в доклада, предава радио Свободна Европа.

„България се сблъсква с продължаващи трудности да изгради независима съдебна система, корупцията е широко разпространена, а страната постоянно се нарежда на последно място в ЕС по свобода на медиите. Тези фактори допълнително улесняват значителното руско медийно влияние, упражнявано чрез местни олигарси.“

Авторите идентифицират съдържанието на издания с проруски позиции в няколко европейски държави – България, Чехия, Германия и Полша. Те отбелязват, че „основен компонент в инструментариума на Кремъл за упражняването на сила и влияние е да прокарва националистически, антимигрантски, насочени срещу жените и срещу икономическия либерализъм послания в европейските информационни пространства и по този начин да подкопае ангажимента на обществеността към демократичните ценности“.

Руската дезинформация

Авторите на доклада обобщават основните теми, по които се припокриват публикациите на проруски медии в няколко европейски държави. Сред най-често срещаните дезинформационни твърдения са такива, свързани с демокрацията, енергийните проекти на Русия, икономиката.

Целта е Европейският съюз да се представи в негативна светлина и да се насърчават антиевропейски настроения.

В редица публикации се твърди например, че руският модел на управление предлага единствената възможна „защита“ на националната идентичност от външни заплахи, като целта според доклада е Европейският съюз да се представи в негативна светлина и да се насърчават антиевропейски настроения сред хората. В много медии под пряко или косвено влияние на Кремъл се описват „заплахи“, идващи от Запад срещу традиционните ценности и традиционното семейство, които от своя страна са защитавани от Русия.

Сред често срещаните твърдения са такива, свързани с енергетиката – че руските енергийни проекти са полезни за Европа и не са мотивирани от икономически и политически интерес, а от желанието на Москва да помогне на Европа. Чуждестранните големи енергийни проекти, сред които и американските, са представени като резултат от желанието на тези държави и частни фирми да спечелят.

По същия начин се твърди, че за Европа е от първостепенно значение да изгради бизнес и икономически връзки с Русия, за да бъде защитена от интересите на „глобалистите“.

Кой я разпространява

Всички тези дезинформационни твърдения са разпространявани в държавите, обект на доклада, от медии, които пряко или косвено са под влиянието на Москва.

Те са групирани в няколко категории – медии, притежавани от руската държава, партийни издания и издания, които не са пряко свързани с Русия, но защитават проруски позиции. В доклада е обособена и групата на мейнстрийм изданията, които заемат по-неутрални позиции по темите, свързани с Русия.

Сред медиите в първата група – пряка собственост на Русия, са „Спутник“ (Sputnik), „Русия днес“ (RT) и „Русия отвъд“ (Russia Beyond). Те разпространяват по най-директен начин твърденията, спускани от Кремъл.

Партийните издания обединяват медии, издавани от политически партии със силни връзки с Москва. Те разпространяват проруски послания чрез вътрешнополитическите си позиции и интереси.

Изданията, които засягат по-широк кръг от теми, не са фокусирани единствено върху проблеми, свързани с Русия, като целта е да достигнат до повече читатели, се посочва в доклада на Центъра за изследване на демокрацията.

Как е в България

Всички тенденции, очертани от авторите на доклада в другите европейски държави, са факт и в България. Посочва се, че сред причините за това са освен интересите на Русия в региона, също и състоянието на върховенството на правото и свободата на медиите в страната.

Като пример за медия, директно свързана с руската държава, в доклада е посочено изданието „Руски дневник“ (версията на български език на Russia Beyond), за което се посочва, че е свързано с председателя на движение „Русофили“ Николай Малинов. Той беше обвинен в шпионаж, а по-късно създаде партия, която подписа пътна карта за сътрудничество с управляващата партия в Русия.

Като партийно издание с проруски позиции е посочен партийният вестник на БСП „Дума“. Като проруско издание, което иначе засяга широк кръг от теми, в доклада е посочен сайтът „Епицентър“, който защитава проруски възгледи и си партнира с проправителствени руски медии.

Тези издания разпространяват същите твърдения както и подобните медии в други европейски държави, пише в доклада.

В редица публикации се твърди например, че в западните държави се възражда национализъм, който е заплаха, срещу която само Русия може да противостои. Твърди се също, че това е резултат от „фалшифицирането на историята“ и по-конкретно историята на Втората световна война, победата в която Западът си е „присвоил“. Събитията в Украйна през 2014 г. са представени през същата призма.

Друго често срещано твърдение е, че България се е отказала от суверенитета си като се е присъединила към Европейския съюз и НАТО, и единственият начин да си възвърне независимостта е да си сътрудничи с Русия.

Според доклада на Центъра за изследване на демокрацията България не се бори ефективно с „информационните заплахи“, идващи от Русия. Държавните власти не реагират активно на дезинформацията и дори не признават заплахата. „Ето защо тази задача е оставена за гражданското общество.“