Липсата на регулация при бързите кредити и ниската финансова култура вкарват младежите в дългова спирала

Ниската финансова култура и агресивният маркетинг са основните причини за високата задлъжнялост сред младите хора в България. Това заяви финансистът и бивш народен представител Пламен Милев в ефира на Радио "Фокус".

"Младите хора искат да изхарчат пари, които нямат. Искат да живеят днес, сега, не утре, не в бъдещето, което е присъщо за всеки млад човек по принцип", коментира експертът.

Според него в страната липсват ефективни регулаторни механизми, които да поставят ясни граници пред възможностите за теглене на заеми от младежи. Милев акцентира върху липсата на сериозен контрол върху фирмите за бързи кредити.

Емоционални решения и липса на защита

Финансистът обясни, че младите хора често действат емоционално, без да мислят за дългосрочните последствия, което ги прави лесни жертви на агресивни търговски практики.

"В резултат на това много лесно се лъже, много лесно се подхлъзва. И именно в тази посока трябва да има много сериозен механизъм", категоричен е Пламен Милев.

Като възможни решения той посочи повишаването на финансовата грамотност още в училище и заимстването на добри практики от Европа. Една от предложените мерки е забрана за отпускане на кредити на лица под 23-годишна възраст или въвеждането на "отложен подпис" – период от 3 дни за осмисляне преди финализирането на договора за заем.

Връзката между банките и бързите кредити

Пламен Милев изрази мнение, че подобни регулации трудно се приемат в България заради силното банково лоби.

"Публична тайна е, че тези фирми, които са за бързите кредити, зад тях стоят банки. Просто те са изнесли риска да не е за самата банка, а за дружеството за бързи кредити, но ресурсът е на банката", разкри финансистът.

Той допълни, че финансовите институции имат интерес от съществуването на тези фирми, за да заобикалят банковите регулации, което често води потребителите към "дългова спирала", от която излизането е изключително трудно.

Икономически последици за държавата

Проблемът със задлъжняването има пряко отражение върху пазара на труда и демографията. Според експерта, младите хора, изпаднали в дългове, често се демотивират или избират да напуснат страната, за да търсят препитание в чужбина.

"Тук губи най-вече държавата от потенциални приходи на осигуровки, при тази демографска криза още повече нещата се влошават, пазарът все повече и повече става гладен за работещи хора", обобщи Пламен Милев.